Читать «Отровите на короната» онлайн - страница 110

— И тъй, приятели — подзе Толомей с непринуден тон, след задружната им молитва, — да видим сега тази неприятна история, защото, тъй или иначе, трябва да се живее и светът си върви напред, макар че хората си отиват. Дошли сте да ми говорите за моя племенник, разбира се. Бандит, негодник такъв! На мен ли трябваше да стори това, дето съм му направил толкова добрини! Безсрамник, окаян хлапак! И тази ли болка ми трябваше днес на всичко отгоре… Знам, всичко знам; той ми прати известие отзарана. Пред вас е един много изстрадал човек.

Стоеше пред тях, малко прегърбен, с очи сведени към земята, в поза на най-тежка покруса.

— И страхливец отгоре на това — подзе отново той. — Срам ме е да го призная, млади господа. Не посмя да срещне гнева ми; заминал тутакси за Сиена. Трябва вече да е много далеч оттук. Кажете, приятели, кажете какво да правим?

Имаше вид, като че предоставяше всичко на тях, едва ли не че търсеше съвет от тях. Двамата братя го гледаха и се споглеждаха един друг. Нищо не бе станало така, както си го бяха представяли.

Толомей ги наблюдаваше изпод почти притворения си клепач. „Добре, добре — си каза той, — вече ги усмирих и не са опасни: въпросът е сега как да ги изпратя обратно, без да получат нищо.“

Той рязко се изправи:

— Но ще го лиша от наследство! Чувате ли ме, ще го лиша от наследство… Няма да получиш и петак от мен, нещастнико! — извика той и размаха пестник някъде по посока на Сиена. — Нищо няма да получиш! Ще оставя всичко на бедните и манастирите!… И само да ми падне в ръцете, ще го дам веднага на кралския съд. Уви, уви, кралят умря!

Двамата братя бяха едва ли не готови да вземат да го утешават.

Толомей прецени, че са вече достатъчно подготвени, за да ги научи на ум и разум. Приемаше, съгласен бе с всичките им обвинения, с всичките им оплаквания; дори ги изпреварваше. Но какво да правят сега? Каква полза от един процес, доста скъп за хора в притеснено положение, когато виновникът беше недостижим и дотогава отдавна ще е минал границата? Така ли мислеха, че ще възстановят честта на своята сестра? Един скандал би напакостил само на тях. Толомей щеше да направи всичко възможно, за да поправи стореното зло; имаше високопоставени и могъщи познати, беше приятел на монсеньор дьо Валоа, на монсеньор д’Артоа, на месир дьо Бувил… Щяха да намерят някое местенце за Мари, къде то тя да роди плода на своя грях в най-голяма тайна, а после щяха да видят как някак да уредят положението й. За известно време би могла да отиде в манастир, където да се покае за грешката си. Нека само се доверят на Толомей! Не беше ли доказал той на семейство Кресе, че е човек със сърце, като бе отсрочил плащането на тристата ливри, дадени им в заем.