Читать «Мъчение на Никола Нови Софийски (Житие и живот, повест и сказание за светия и славен Христов мъченик Никола Нови, пострадал в славния град Сардикийски, наречен Средец, и за мъчението му чрез предателство)» онлайн - страница 55

Множеството хора се събра на тълпи, а пред тях яздеше епархът с приближените си с голяма надменност и високомерие. Те носеха тояги за изтезание и сопи. [Чуваше се] и вик, размесен с писъка проповедниците вият, а други пък крещят на глас молитвата си. Но предоблестният Николай пропускаше покрай ушите си тяхното старание, а целият беше устремен към Бога и непрекъснато гледаше към [мъченическите] венци. Така се развиваха нещата и мъченикът вече излизаше извън града, но още не беше стигнал до мястото. Един от богопротивните, взел голям камък, тежко нарани светеца в главата, та да усети по-силна болка. Изтече много кръв и свещената му глава се увенча, а раменете на светеца се обагриха сякаш от някакъв червен орар. Епархът пожела да накаже оня варварин, понеже се беше осмелил без негова заповед да нарани мъченика. И настана голямо търсене, а убиецът, видял това, смеси се с човешката тълпа и избягна наказанието. А светецът след малко достигна до мъченическата арена; той беше на мястото, известно като Три кладенци, намиращо се на запад от град Средец. И понеже там имаше върби, привързват светеца. Някакъв поток бликаше по малко вода под нозете му. Мъченикът мъжествено се приготви за борба, дръзновен и непреклонен. И отново пред погледа му застана споменатият оня мъчениколюбец, молещ с очи светеца за последна молитва. Многострадалният Николай с главата си направи знак за благослов и с радостни очи показа на духовния брат възлизането си от земята на небето. За последен път те се поклониха един на друг, без някой да ги види, защото сякаш по Божие усмотрение ослепяха очите [на агаряните] и те се занимаваха да връзват въжетата по ония дървета. Светецът вдига очите си към небето и получава, блаженият, божествени видения. Взорът му беше светъл като огън. Шепнейки и молейки се, той добави: „В Твоите ръце предавам духа си!“ И докато молитвите му са още на устните, внезапно бива пребит с камъни, както първомъченика Стефан, който някога, след като бе улучен от три големи камъка в името на светата Троица, преклони благодарствено колене. Един от убийците измъкна голям камък от потока, удари светеца с всичка сила по темето и така веднага уби мъченика, а себе си направи мъченикоубиец, от всички по-мерзък. И така блаженият Николай положи в божиите ръце душата си, подета и възхвалена от ангел. Но, прочее, при силния оня удар така се случи, че от острия камък половината от горната част на черепа на свещената му глава отскочи далече, а върху нея още стоеше малката шапка от червена коприна на оная свещена глава. Нея светецът много обичаше да носи. Мозъкът на главата се беше излял вътре в шапката; вътре бяха и тилните кости заедно със свещените му коси. Споменатият вече брат, сподобил се да види така мъченическият подвиг, с неизречена радост и сълзи въздаде за всичко хвала на Бога. Той обаче скърбеше много и страдаше за това: как да получи някоя част от светите мъченически мощи, та велик дар да принесе на Христовата църква. Понеже видя отдалече черепа на светеца с шапчицата му, тъпкан от безбожниците, той се измъчваше душевно и недоумяваше как би могло да се изпълни желаното от него. Той обикаляше и се навеждаше към оная свещена част от мощите, но бе съвсем невъзможно да се приближи поради множеството убийци. Охкащ и въздишащ, отвсякъде блъскан, побеждавай от страха, той призоваваше на помощ Бога и светеца да му помогнат за това, което искаше. Но той беше твърде близък на епарха и му беше познат, та си мислеше, че ако изпадне в беда, Господ ще го избави чрез молитвите на светеца. Обнадежден, изведнъж вижда отдалече едно момче от познатите му братя. Уговаря го, показвайки с пръст онова свещено нещо и му обещава, че за труда си ще получи голяма награда от Бога заради това. Докато варварите се занимаваха с убийството на светеца, оня дивен юноша, като улучи благоприятен момент, грабва светата част и отскачайки бързо, побягва. Въпреки че един от богоборците го подгони, но божията помощ го връща празен. И така с божията благодат мъжът получава желаното чрез ръката на добропослушния юноша. Отправил с върховна радост благодарност към Бога и към неговия угодник, че го сподобиха да се наслади на такива блага, той пак отиваше да гледа, искайки да види къде ще хвърлят останките от тялото на мъченика. Убийственият народ беснееше над мъртвото и многострадално тяло и не преставаха с обидите си, обикаляйки го като множество псета. Те, както се казва, раздробяваха цялото му тяло. Убийците не оставиха непричастни към това настървение дори децата; и всеки, който не хвърляше камък върху му, беше заплашен с голямо наказание от епарха. Но и така безчинното множество не се успокои от ярост и гняв, а го вдигнаха от мястото. Наблизо там се намираха християнски гробове и се пазеха костите. И като го завлякоха, те хвърлиха там многострадалното тяло на мъченика. Виждаха се, възлюбени, свещените членове на блажения: от камъни смазана главата, цялата надробена и разкъсана на парчета; ръцете и нозете – начупени, пръстите с ноктите – отрязани и всичко от светото тяло слято в една рана. По някое време те спряха, прекратиха и отдъхнаха от убийството. Така те извършиха всичко. А християните гледаха отдалече, радваха се много от душа за победата на мъченика и отправяха достохвално славословие към Христа, който бе дарил такъв поборник на вярата в днешни времена. И увенчаваха светеца чрез духовни песни. Те очакваха да погребат останките на светото мъченическо тяло и от това да получат освещение. Някои боголюбци от намиращите се там, които познаваха изкуството на доброписците и имаха църковен сан, движени от Христовата воля, съставят веднага тропари за славословие божие и за похвала на светеца и други възхваляй канони и песни; и украсяват подробно с похвалите разказа за мъченичеството на светеца. Те [съставят] и други, угодни на църквата [песнопения]. Това [правеше] съборът на благочестивите.