Читать «Вирусът Y2K» онлайн - страница 8

Док спомена за осиротялата сметка пред Копланд като пример на какво са способни хакерите.

— Ако не пипаме сметката — разсъждаваше на глас Копланд, — колко ли пари ще се натрупат до края на 1999 г.?

— Седем-осем милиона, а съм сигурен, че ще открия и други скрити сметки.

— И на колко според теб ще възлиза сумата?

— Няма начин да се предвиди, но вероятно някъде към сто милиона.

— Това са доста безстопанствени пари накуп — отбеляза Копланд.

— Погоденият номер е голям дори за банка — отвърна Док.

— Ако на 1 януари 2000 година светът отиде по дяволите, ще бъде интересно да разполагаш с такива пари, когато всички други ще банкрутират.

— Какво намекваш, Доналд?

— Огромна кражба.

— Ах, ти. Колко си жесток! — не се въздържа Док. — Подхвърлям го просто като идея — ухили се Копланд. — Ти я обмисли.

— Банката има одитори, които проверяват работата ни — предупреди Док. — Те не са идиоти. В „Чейс“ очакват от нас да открием подобни сметки и да им ги съобщим.

— Ти си по-умен от тях, Док.

— И без това вече сме неприлично богати, Дони. „Чейс“ и всички други банки, наши клиенти, ще ни направят само още по-богати.

— И какво от това? От години ми разправяш какво ще направи вирусът на хилядолетието: ще ни доведе до крах, пълен крах. Светът ще се пръсне по шевовете, а нещо такова ще ни осигури хубаво гнезденце, докато останалите няма да имат нищо.

— Според теб сто милиона долара са нещо като гнезденце? Господи!

— Е? — Копланд не прикри нетърпението си. — Ти си със сърце на хакер. Ще го направиш, защото можеш.

— Именно в това е проблемът, Доналд. Трябва да го направя аз. А ти не можеш.

— Това ще бъде най-големият банков обир в историята — обяви Копланд, — а банката дори няма да разбере какво й се е случило. Като се имат предвид другите бедствия в края на века, на кого ще му пука?

— На „Чейс“ например.

— Но те така и никога няма да узнаят, Док.

— Много си алчен, Доналд.

— Така е. Но какво е лошото?

— Сериозно ли говориш? — възкликна Док.

— Да, напълно. Никога не съм бил по-сериозен. Та, по дяволите, банката дори не знае, че разполага с тези пари. Те са там и чакат някой да ги вземе.

— Голям негодник си. — Док едва прикриваше презрението си. — Софтуерните ни продукти се разграбват като топъл хляб. Тази компания струва стотици милиони. А ти искаш…

— Ще е престъпно от наша страна да не го сторим — прекъсна го Копланд, ухилен до уши. — Такъв шанс се явява веднъж в живота.