Читать «Вирусът Y2K» онлайн - страница 4

Копланд повтори думите, сякаш бяха мантра.

— Компютърен проблем 2000…

Док изгледа шефа си от глава до пети и видимо се присмя на безупречно подстриганите му коси, безукорното облекло и лъснатите до блясък италиански обувки.

— В очите ти пак се появи онзи поглед, Доналд. Надушваш пари.

— Най-хубавото нещо за надушване — отвърна Копланд. — Какво знаеш за вируса?

— Доста. Всеки програмист, наясно с работата си, знае за него.

— Образовай ме.

— Ще настане истинска катастрофа — започна Док, докато сядаше, облягайки се назад с вдигнати върху плота крака. — Хората няма да разберат проблема и затова няма да повярват в съществуването му.

— Същото каза и онзи тип по радиото. Изплаши ме до смърт.

— Е, това поне е добре — провлачено се обади Док и запали цигара. — Като начало да вземем например Русия. Няколко руски атомни реактора вероятно ще се разтопят и ще предизвикат прекъсване на електричеството в огромни области — ще оставят милиони без топлина посред зима и без друго за ядене освен радиация. После нещата наистина ще започнат да стават интересни. — С лукави пламъчета в очите той се усмихна и продължи: — Ще предизвика такива бели, които учестяват сърдечния ритъм на хакера.

— И какво можем да направим?

— За руснаците — нищо. Но за нас, останалите… — Направи пауза. — Ами зависи.

Док търпеливо обясни колко тривиален проблем представлява вирусът на хилядолетието за програмиста: просто трябва да бъде коригиран, след като се локализира сгрешеният компютърен код. Проблемът е на друго място. Понеже вирусът е мултиплициран до безкрай в чувствителни към датите програми, откриването на всички системи с милиони кодови линии и хиляди зависещи от тях апаратури и програмни продукти е колосална задача. Освен това по-старите компютърни програми обикновено са неточно документирани, при това на по-стари компютърни езици като COBOL и FORTRAN, което прави недостатъците още по-трудни за откриване, защото по-вечето по-млади програмисти никога не са изучавали тези езици.

— В състояние ли си да измислиш разрешение? — попита Копланд.

— Естествено, но ще трябва да се специализирам. Програмните продукти са твърде разнообразни.

— Кой използва най-старите?

— Банките — веднага отвърна Док.

— Без майтап, а? — Копланд остана доволен от отговора на Док. — А самите банки знаят ли го?

— Би трябвало, но едва ли. Искам да кажа, програмистите, които работят за банките, знаят за проблема, и то не от вчера, но кой ти слуша програмист? Шефовете почти никога не включват компютър и определено нищо не разбират от организацията им или от древните им програми, написани на COBOL.

— И колко може да струва едно оправяне на проблема 2000? — полюбопитства Копланд.

Док се ухили.

— За това е целият този разговор, нали?

— Колко, Док?

— Цяло състояние. Стотици милиарди… Не е изключено и повече. Цифри, трудни за възприемане.

— Допада ли ти идеята? — не се стърпя Копланд.

— Питаш ме дали ми харесва идеята да пиша програми, които да неутрализират влиянието на вируса?