Читать «Вирусът Y2K» онлайн - страница 20

Майката на Джод Фернандес, мексиканка, го отгледа сама в бидонвилите на Сан Хосе. Израснал в нищета, сред банди, той все пак прояви достатъчно здрав разум, за да погледне отвъд заобикалящия го начин на живот към никнещите като гъби в съседство нови индустриални паркове, а Силиконовата долина бе направо на крачка. Искаше работа като програмист и такава имаше в изобилие, но не и за него. Той беше пънкар от бидонвилите, самоук, без медали за отличие и не можеше да изпипва отчетни доклади. Така и никой не забеляза талантите му. Когато кандидатства за работа като програмист в Интел, го пренебрегнаха и той реши да си отмъсти. Нахълта в най-секретите системи на Интел и открадна схемите на поне дузина нови чипове. После отнесе плячката си в Лос Анджелос, но властите го заловиха. Съди го висш съд и го изпратиха с тригодишна присъда в щатски затвори. Залавянето му при опит да продаде откраднатата стока по никакъв начин не омаловажаваше постижението му, че е проникнал в най-секретните файлове на Интел. Дори в света на хакерите това звучеше невероятно и сигурно никой нямаше да го повярва, ако не бе доказано в съда.

И накрая — Ейдриан Хофман, чийто живот можеше да се превърне в продължение на филма „Родени убийци“. Израсна в седем различни караванови градчета в централната част на Флорида. Майка му продаваше билети за Дисниленд, а баща му умря от препиване малко след дванадесетия рожден ден на момчето. Ала Ейдриан — абсолютен обществен аутсайдер — притежаваше едно изключително качество: разбираше връзката между влаковете и компютрите по-добре от всеки друг на планетата.

След като Джод го скастри, Ейдриан изчезна за три дни. Док бе готов да го замени, когато осъзна, че хлапето се вози с метрото и всъщност изследва градските трасета.

— За бога, Ейдриан — помоли го Док, когато блудният син се завърна, — просто казвай на някого къде отиваш и какво правиш.

За да го задържа на Насо стрийт, Док купи модели на вагоните на метрото и остави Ейдриан да си изгради макет на метрото в компютърната лаборатория. Насочвайки го внимателно, Док го амбицира да направи възстановка на сигналната система на метрото и да използва вагончетатаиграчки, за да провери софтуерните си продукти.

Док купи за тях голям апартамент на няколко преки от Насо стрийт. Нямаха друг избор, освен да се научат да живеят и работят заедно. Постоянната им близост породи безкрай спречквания, две любовни връзки, едно скъсване, но в края на краищата, прибягвайки до нежен натиск, леко насочване и дисциплината, диктувана от неумолим краен срок, Док ги превърна в единен екип с мисия. До края на 1997 мисията вече владееше изцяло психиките им и те постепенно започнаха да се оттеглят от реалния свят. Външните връзки ставаха все по-трудни, защото обвързването да пазят тайна и да мълчат правеше разговорите, освен по незначителни теми, невъзможни.