Читать «Страници от дневника (С библейски молив)» онлайн - страница 5

Двамата учители Кирил и Методий, изправени на огромния гранитен пиедестал пред библиотеката с тяхното име, нещо си прошушнаха. Малцина ги чуха заради шума в тролейбуса и колите по улицата…

* * *

В празнични дни в манастира пристигат стотици хора. Някои идват заради чистия въздух и природата, други за венчание или кръщение, трети с молба за помощ от Бог… Всички те, удивени от планинската хубост, казват, че живеещите тук са в рая. Светата обител наистина е в дивно място, където човек се чувства блажен както в първите дни на сътворението. Но по-възвишено изглежда Църквата, когато отиваме при нея на гости за часове; по-реално се възприема тя, когато се посветиш за неин слуга. Тук и свещенослужителите, говорещи от амвона, и почистващите храма са хора.

Майка с болно дете не скри огорчението си, че дори след молитвата за изцеление момиченцето не получило облекчение на болестта. Мисля, че един човек се ползва с пълната Христова благодат, ако по неговите молитви Бог извърши поне две чудеса на изцеление. Но въпреки всички усърдни молитви и добри желания чудодеен застъпник досега не съм срещала, навярно и не може да има. Дори предано отдаден, той не може да има право за промени на абсолютната Божия воля. Нашето човешко смирение в трудни моменти при изпитания, болести, загуба е да приемаме съдбата си с благодарност… А Бог ще ни въздаде за търпението в Неговото нетленно царство.

* * *

Учениците на летния детски лагер бяха доведени в храма в първите минути на утринното богослужение. Четвърт час стояха прави, опитаха се да слушат утринята, но не разбираха нито дума. Най-нетърпеливите излязоха вън, няколко момичета седнаха и започнаха да разглеждат стенописите.

Говореха тихо; личеше, че предварително са подготвени за среща под купола. По някое време едно от тях попита учителката не може ли монасите да четат и пеят по-ясно. Жената не отговори веднага. Знаеше, че няма право да дава съвети или препоръки на свещенослужителите, затова компромисно каза: „Тази духовна храна е твърда за вас, вие сте малки.“ Децата неловко напуснаха храма, защото знаеха, че не трябва да излизат от Божия дом преди края на службата, но те не разбираха църковнославянски. Като поседяха в двора на пейките, отидоха в залата с компютрите и се опитаха да научат нещо от интернет.

* * *

Мъж и жена, около четирийсетгодишни, влязоха, огледаха стенописите, иконостаса, иконите и попитаха свещеника към кого трябва да се обърнат за съвет. Преди три седмици синът им, 16-годишен, силно пострадал при катастрофа. Най-тежко били увредени белите дробове, затова след спасителните операции в „Пирогов“ той все още е на изкуствено дишане.