Читать «„Ето извора, пийте от него и се измивайте...“ ((Пътуване в надеждата))» онлайн - страница 2

Внезапните изцеления на слепия Луис Буриет и умиращия младенец Юстин Бухохорст са освидетелствани от очевидци и лекари, а д-р Вержес пише: „Това е чудо! Подобни събития са извън човешката наука!“

На 16 юли 1858 г. Светата Дева се появява за 19-и, последен път, за да каже на момичето довиждане. След това хората на Лурд правят път към Масабиелската пещера, за да се отправят натам вярващи в Бога и болни. С освидетелстването на още десетки изцеления през 1882 г. в градчето е основано лекарско бюро за наблюдение и доказване на свръхестествените лечения чрез водата от извора. Тук бързо започват да прииждат болни от цяла Франция; по-късно и от различни страни в Европа; от целия свят.

* * *

15 юли 2008 г., Лурд, 14.30 ч.

Пристигнахме на гарата след двудневно пътуване, уморително от юлските горещини. В Любляна, където нощувахме предишната вечер, към нашата българска група се присъединиха 150 словенци: някои в инвалидни колички, други млади и здрави, които помагаха като доброволци. На три гари в Италия към интернационалната ни група се присъединиха и близо 700 поклонници италианци, пътуващи за Лурд. Международният влак се изпъстри от сини шалчета с щампован медальон, в който се виждаше стилизирана рисунка на пещерата с Дева Мария и Бернадет; беше написано на италиански:

„Изживей юбилея с нас 1858–2008 UNITALSI“.

Първият вагон беше малка пътуваща болница за лежащо болни, някои на командно дишане, други на хемодиализа, трети съвсем немощни или в невъзможност да разговарят поради различни заболявания. Потръпнах от гледката, напомняща ми картината „Лазарет“. Като не знаех словенски или италиански, не можех да попитам болните за тяхната голяма надежда — да предприемат толкова дълго пътуване. Но доброволка словенка, която знаеше отлично английски, ми обясни, че някои от болните не отиват с надежда за изцеление, а за да докажат вярата си в Бога. Така почувствах колко малка е моята вяра спрямо тяхната…

На гарата в Лурд, тази малка столица за Божии чудеса, ни чакаха много от домакините. Вече познавах строгата дисциплина и организация по време на световни християнски празници в Германия, Италия, Франция, но тук недоумявах как „лазаретът“ от първи вагон, десетките хора в инвалидни колички и всички ние, които сме на крака, само за един час бяхме откарани с автобуси и разквартирувани.

В нашата българска група от трийсет и пет човека имаше пет в инвалидни колички с лични придружители; на други десетина заболяванията не се виждаха. Пътуването беше осъществено от международната италианска организация UNITALSI чрез Католическата църква в България. Ръководител беше отец Благовест Вангелов, викарий на апостолическия екзарх монсиньор Христо Пройков. Духовен помощник в групата ни беше отец Сречко Римац, монах от ордена на кармелитите в България.