Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 246

Сякаш бе настъпил краят на света.

Всичко стана толкова бързо. Когато Джоджо ми съобщи ужасната новина, че „Долкин Емери“ няма да подновят договора, направих онова, което винаги правя, когато съм под напрежение: повърнах си обяда. После заедно с Антон обмислихме какви възможности имаме. Погледнахме фактите в очите и вместо да се крием под кревата и да треперим, решихме да се държим като разумни, възрастни хора и да сме честни с банката. Затова Антон се обади на Брийн и обясни, че макар да нямаме пари в момента, чекът с процента от „Церовете на Мими“ ще пристигне в края на март. Дали ще ни дадат отсрочка дотогава?

Брийн благодари за обаждането и каза, че е най-добре да отидем, за да обсъдим нещата — но преди да се споразумеем за среща, пристигна писмото, според което нарушаваме условията на заема и предвид обстоятелствата ни лишават от права. Трябваше да освободим къщата до деветнадесети декември и да им изпратим ключовете по пощата.

В навечерието на Коледа най-лошите ни очаквания щяха да се изпълнят.

Антон реагира с думите:

— Не могат да го направят. — Вилня и ми се кле: — Няма да загубим дома си, скъпа.

Но знаех, че греши. Къщата щеше да стане собственост на банката. Бях го преживявала преди и знаех, че може — и че най-вероятно ще го преживея отново.

Естествено, обадихме се в банката и сторихме всичко по силите си, за да ги убедим да изчакат до март, когато, да се надяваме, всичко щеше да се оправи. Аз се молих, Антон увещаваше, дори обмисляхме (закратко) за дадем слушалката на Ема, за да изпее: „Блещукай, блещукай звездичке“.

Но Брийн и колегите му бяха непреклонни и нямаше какво да направим; нямаше какво да предложим. Накрая, в отчаянието си, помолихме за милостива отстъпка до след Коледа — и ни отказаха. За първи път, през целия ужасен кошмар, бяхме възмутени, но това не им повлия ни най-малко. Припомниха ни, че според условията на договора не са длъжни да ни предупреждават, но са ни дали двуседмичния период като проява на добра воля. По същото време Зулема ни предупреди, че напуска. Беше си намерила друга работа в едно семейство в Хайгейт, което й осигуряваше собствен апартамент и кола. Времето не беше подходящо да оставаме без бавачка, но осъзнавах, че не можем повече да я задържим.

Покрай всички посещения в банката измина първата седмица от предупреждението. Оставаха дванадесет дни до Коледа. Имахме една седмица да намерим къде да живеем. Можехме да отидем в Замъка на ужасите, но Антон отказа и аз се съгласих, че не върви да живеем с Дебс.