Читать «Към себе си» онлайн - страница 8

Марк Аврелий

Силата на римската обществена вселена е в регламентирането.

Отношението свободен-роб остава на заден план. По-съществено е, че и свободните, и несвободните са силно разслоени. Правата и обезправеността са еднакво проникнати от йерархия. Римското общество е вертикално удостоверено. Има време до 212 г., когато император Каракала разпростира правото на гражданство върху всички свободни в империята. В годините на Марк-Аврелиевото управление деленията римски граждани, латинци, перегрини и дедитиции са все още валидни — четири правови кръга с различни закони, вътрешно разслоени на висша прослойка и плебс. Преминаването от един в друг кръг става трудно. При постъпването на мъж в легион римско гражданство се получава автоматично, но дори императорът не може да обяви дедитиций за римски гражданин и може да го стори по-лесно за грък отколкото за египтянин. Бюрократичният ред на това време започва да произвежда титлите, които стават правило във византийската епоха.

Същевременно общественият интерес е понижен, градските управи са немарливи. Чрез излъчени от конническото съсловие вездесъщи прокуратори императорът на практика контролира всичко. Той е почти самодържец, чиято воля и характер се отразяват решително върху конкретния ход на събитията. Почти нищо не е останало от опозицията на старата римска аристокрация. Не за времето на Марк Аврелий казва стоикът освободен роб Епиктет, че мнозина стават консули с целуване на ръка. Но същото повтаря за автора на записките злополучният победител на партите Авидий Касий.

Марк Аврелий употребява често думите общество и обществен. Обществото е негова конкретна грижа, цел и идеал за човешко съществуване. Но той не прави разлика между общество и общност и по-често говори за човешката общност, за идеалното положение на личностно равенство, по-съвършено от обществената йерархия. Разбира се, общността не е само идея, която се обсъжда от стоици и християни на онова време. Тя се реализира в християнските комуни, както и в разнообразните сдружения и клубове — на ветерани, съученици, в дружествата, осигуряващи срещу редовна вноска богато погребение. Хората облекчават общественото неравенство в рамките на по-малки общности, където се чувствуват не само равни, но и по-активни. Грижата по поддържането на обществения ред лежи основно на плещите на императора и неговите чиновници.

Потиснатата от регламенти социалност намира отдушник в крамолите между партиите в цирка. Развихрящите се страсти по време на гладиаторските състезания, крайностите на цирковото забавление са проява на деформираната публичност на римлянина от императорската епоха. Хората искат горящи и разкъсвани тела. Това, че Антонин Пий и Марк Аврелий забраняват не само убиването, но и измъчването на роби, не се отнася до изстъпленията в цирка. Тертулиан съобщава за надбягвания на колесничари в горящи дрехи. За да представят самоизгарянето на Херакъл, обучават престъпник, който трябва да изиграе смъртната си присъда.

Не е изключено да е изпълнил ролята си с подобно перверзно удоволствие, с каквото е бил наблюдаван от зрителите. Разпъването, разкъсването, живото изгаряне са образни термини на епохата, особен израз на потиснатата и деградирала римска социалност.