Читать «Към себе си» онлайн - страница 2

Идеалното добро тълкуване не би трябвало да разглежда тълкувания текст и тълкувателя като затворени в себе си и напълно отделени един от друг. Смисълът на никоя творба, особено на просъществувалата векове, не се изчерпва с породилите я исторически значения. Винаги е налице нещо в повече, адресирано разсеяно и неточно, не към своето време.

В хода на конкретноисторическото обясняване текстът естествено се разпада на страни и равнища. На въпроса от какво са породени наставленията, които императорът отправя към самия себе си, обикновено се отговаря по следния начин — от личния му опит, от обществено-психологическата ситуация, в която живее, от традицията на елинската и римската култура, изразена в стоическото светоусещане, и от литературната форма на т. нар. протрептика, свързала се с кинико-стоическата диатриба. Това е грубата схема на страните на съдържанието и формата, които съставят интересуващото ни конкретноисторическо значение на записките.

Личният опит на императора е особено ценен за нас. В текста на записките той е проявен в осъзнаването на фактите на собствения живот, в автобиографичното тълкуване на ценностите, които гарантират благополучието на размишляващия автор. Високата степен на осъзнатост се поддържа от жанра протрептика, чийто адресат е самият Марк Аврелий, от частния характер на записките, както и от самата епоха, за която човешката интимност става все по-остър проблем. За разбирането на текста има значение и несъзнатото лично, проявено във фоновите значения на „Към себе си“.

Марк Аврелий е роден на 26 април 121 г. във фамилния дом на хълма Целий в Рим в семейство от конническото съсловие, произхождащо от Испания. То е в близки отношения с император Адриан. Баща му се издига до претор, но умира млад. Бъдещият император е отгледан от дядовците си по майчина и бащина линия. Вторият, чието име, идентично с това на бащата, Марк Аврелий носи първоначално (Марк Аний Вер), успява да го свърже със семейството на Адриан посредством годеж. Младежът впечатлява императора с ума и характера си. Когато в последната година на своето управление по традиция, тръгваща от Нерва, лишеният от мъжко потомство Адриан осиновява сенатора Антонин, определяйки го за свой наследник, той определя и неговите наследници, като го заставя да осинови седемнадесетгодишния Марк Аврелий и Луций Вер, сина на своя наскоро починал фаворит. Този избор, резултат на семейни интриги, не е несполучлив. Същото важи и за самия Адриан, осиновен от император Траян заради качествата си, но и поради симпатиите на Траяновата съпруга Плотина.