Читать «Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))» онлайн - страница 8

Даже и в старото Мексике са знаели за Свещената планина, където живеят Избрани хора. Нищо чудно, че всички народи на Азия пазят спомена за тази планина. Всеки описва Шамбала по своему. Някои говорят и за местопребиваването на Великите Риши. Мястото е обрисувано сравнително правилно, но непоканеният няма да го достигне. Ние трябва да бъдем открити не геог-рафски, а в духа. Нека не се забравя къде са истинските врата. (12.16)

В Индия и Тибет свято пазят идеята за Братството. За него дори и не се разговаря. Имена не се споменават и по-скоро ще отричат неговото съществуване, отколкото да предателстват. Самите предания за Братството се съхраняват със свещените книги. (12.19)

Може да се забележи как народите постепенно изместват предполагаемото място на Шамбала на север. Някои искат да скрият мястото на нашата Обител. Някои искат да избягнат отговорността да влязат в допир с нещо трудно достъпно. Излиза, че всички народи знаят за съществуването на защитената Страна, но считат себе си за недостойни тя да се намира в тяхната територия. Но в Тънкия свят знаят за нас повече, отколкото на Земята. (13.51)

Във всяка легенда има зрънце истина. Разказват за подземния народ Агарта, какъвто в действителност няма, но зараждането на сказанието е тясно свързано с нашата Обител. При нас подземните ходове са доста разпространени. В други предания се говори за легендарната страна Беловодие или за Небесния Йерусалим. И двете сказания имат отношение към нашата Обител… Нерядко ние сами ограничаваме съдържанието на легендите, защото в противен случай познаването на месността би разкрило много. Също понякога се налага със заплаха да се забранява пристъпването на оределени граници. (13–63)

В преданията са се запазили легенди за Свещения камък, наричан Граал, но истинският му произход не е споменат. Той произлиза от забележителния терафим на Братството, представляващ послание на Дапечните светове, съхранил в себе си техните вибраци. Част от този метеор пътешества по света, появявайки се в ръцете на избрани от Братството хора. Именно неговото местонахождение е определило и основаването на Шамбала, задълбочавайки химического значение на Обителта. (13–134)

Братството има във всички векове особени Ашрами. Много от тях са били преместени, но Средоточието е останало постоянно в скалистите кули. (12–594)

Много Ашрами са били принудени да се преместят в Хималаите, тъй като атмосферата на другите места е станала невъзможна. Последният Египетски Ашрам е трябвало да се премести в Хималаите, поради очевидните за всекиго събития в самия Египет и принадлежащите му владения… Ние сега не напускаме Обителта и само в ефирно (тънко) тяло пребиваваме на по-далечни разстояния. (13–19)

Няма да говорим за точного време на възникване на нашего място. Катаклизмите са създапи подходящи условия и при нашите знания можем да запазим Центъра от неканени гости. Появата на яростни врагове ни е позволило да затворим входовете още по-плътно и да обучим съседите си упорито да мълчат. (3–72)

Ние не сме военолюбиви завоеватели, но все пак имаме представа за нашите врагове и не се заблуждаваме относно тяхната многочисленост. Лъченията, газовете и въздушната охрана са много ефективни външни средства, но най-ефективни са въздействията на психическата енергия. Така че, ние изобщо нямаме намерение да играем ролята на беззащитни овчици. Реалното знание е готово за отпор. Не е в наш стил да плашим, но сме длъжни да предупредим: „Пази се, невежа!“ (3–186)