Читать «Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))» онлайн - страница 3

Източната философия е въвела понятието майя, което мнозина възприемат неправилно като отнасящо се изобщо до съществуването на материалния свят, който едва ли не се представя като продукт изцяло на сетивния ум, т.е. като въображаем. Това разбиране е отражение на многовековната и непримирима борба между идеализма и материализма във философията, основаваща се, както и самата им философия, единствено на умозрителни спекулации и представляваща „преливане на пусто в празно“. Така се е стигнало до абсурдното противопоставяне на материята и съзнанието и до различния им приоритет в зависимост от личните предпочитания или възпитание на съответния „мислител“, като в много от случаите приобщаването към едната или другата крайност се е диктувало единствено от егоистични съображения, но не и от някакви твърди материапни доказателства или интуитивни прозрения. По този начин грубото материалистично възприемане на света е способствало, рамо до рамо с фанатизираното религиозно схващане, за задушаването на всяко научно обосновано и логично разбиране на еволюционните закони, стоящи в основата на съществуването на цялото мироздание. Така материализмът и идеализмът се представят като двете страни на една и съща монета, наречена глупост, невежество и суета. В действителност и материята, и съзнанието, и духът представляват различии нива на организация на всеначалната енергия, която в процеса на своето разгръщане при сътворението се е разслоила според относителната си значимост, давайки начало съответно на материалния, тънкия или астралния, ментапния, духовния и пр. светове. Те съществуват без определена пространствена локализация, едновременно и относително независимо, тясно преплетени, припокриващи се и проникващи един в друг, но и при напичието на отделни тунели или мостове, предоставящи възможност за осъществяване на връзка между тях. Както в процеса на ембрионалното си развитие всеки организъм преминава последователно през всички по-нисши стадии и форми на съществуване, така и в цялостната си еволюция човешката индивидуалност преминава последователно през различните нива на организация на материята или енергията, за да стигне накрая до обединяването си със своя първоначален Източник. Тук именно в ролята на спирачка или препятствие за индивидуалното развитие на духа се проявява илюзията (майя), пречеща на човека да съзре и разбере истинската си същност, цел и отреденост и лишаваща го от желанието за освобождение, което единствено може да му даде сили и енергия да се пребори през всеки нов живот с изкушенията на плътта и да постигне озарение, тоест да отвори очите си за Истината. Същевременно напичието на майя не означава, че материалният или който и да бил друг свят е илюзорен и не съществува, а че човекът не вижда своето място и роля в този свят, както и своята истинска същност на вечна, неунищожима, по божии образ и подобие създадена душа, чието предназначение е, след множество митарства, подобно на блудния син, да се завърне отново в бащиния си дом и там да изпита истинското блаженство. Но за това е необходимо безброй пъти да се изживее съдбата на Сизиф, раждайки се и започвайки отново и отново от началната точка и всеки път недостигайки повече или по-малко до върха, след което всичко се повтаря. Легендата за Сизиф е точно изображение на непрекъснатия стремеж на човешкия дух нагоре, с всяко ново прераждане започвайки привидно отначало, но в действителност имайки като заложба опита и знанията на предшестващите съществувания и, следователно, придвижвайки се с всеки нов опит все по-нагоре и по-нагоре. Тази е крайната цел на всяка окултна и на всяка религиозна практика, както и на много от практиките на Йога, което е показател за общия им произход от един и същ източник, от който с течение на времето много от школите доста са се отдалечили. Такива са многобройните окултни, психологични, спиритични, йогични и др. школи, чиято цел е установяването на връзка с астрала с егоистична цел — магия, гадателство, медиумизъм и други форми на овладяване на всеначалната енергия. Последиците от тези практики са пагубни за еволюцията на душата, тъй като запращат камъка на Сизиф в най-дълбоката пропаст, от която няма излизане до новото сътворение на душите и световете.