Читать «Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))» онлайн - страница 180

Самият Христос е предавал лечебната сила с едно докосване. Когато облекчението се предава чрез силата на сърцето, всички насилствени заклинания са излишни. Молитвата на сърцето върви пряко, без да се нуждае от каквито и да било изкуствени канони. В заклинанията може да се види, че с едни и същи думи са се обръщали към Бога и Сатаната. Не думите, а сърдечното чувство сътворява чудото. (7–550)

ЩРИХИ ОТ ОБЛИКА НА СПАСИТЕЛЯ

Образът на Христос винаги е разпалвал въображението на писатели и художници от всички времена, но на малцина е било дадено да постигнат в творчеството си някакво сходство с действителния Му Облик. В ранните си години християнската иконопис и скулптура обикновено Му е придавала канонично измъчен и нежизнеспособен вид, смятайки, че по този начин се отдава предпочитание на силата и величието на духа, пред временноста и тленноста на тялото. В съответствие с това е бил изобразяван предимно „мъртвия“ Христос, с което се е подчертавало значението на мъките и страданията Му на кръста и са се пренебрегвали истинският смисъл на саможертвата и същността на Учението, което е проповядвал. По този начин вярващите са били приканвани предимно да жалеят и оплакват, вместо да Му подражават. Иначе не би могло и да бъде, защото малцина са били и ще бъдат тези, които биха могли да се нарекат истински последователи на Христос, тоест спазващи неотклонно Неговите морални принципи и Неговия начин на живот. Много по-лесно е да пролееш някоя и друга сълза и да запалиш една свещ, отколкото да се опиташ да повървиш дори един ден по стъпките на своя Бог, в когото уж вярваш. Не са малко и активните врагове на Христос и на Светлината изобщо, горящи от желание да омаловажат и унижат със всички средства Великия Облик. Почти редовно, около дните на Великата саможертва (Великден), се лансират различни лъженаучни антропологични „изследвания“, показващи реконструирания образ на някакъв череп уж от еврейски произход, като вероятен или сходен с Образа на Спасителя. Но дори и в днешните раси и народи едва ли има два напълно идентични облика на представители на дадена народност, да не говорим за древна Палестина, където стълпотворението на раси и народности е било още по-голямо. Историята за Вавилонската кула е най-известното доказателство за това обстоятелство. При това и на децата е известно, че във всяка естествено обособена група хора се срещат както идиоти, така и умствено напреднали личности, за да е допустимо по някакъв случаен череп да се съди за облика на Най-изтъкнатия представител на човечеството през тази Манвантара (Велика епоха). Да не забравяме също, че Христос, Буда и някои други Велики Духове, макар че са хора, не принадлежат на нашето Творение, а са представители на други Светове и Епохи (Раси). Що се отнася до съществуващите изображения на земната личност на Исус, едва в по-късните (вдъхновени) творби на някои от ренесансовите художници може да се търси някакво сходство с външния образ на Великия Учител. Но и те на са разполагали с достоверното описание на чертите на Спасителя, с което разполагаме днес, благодарение на великодушието, проявено (с Негово разрешение, вероятно) от определени подпомагащи човечеството Велики Духовни Индивидуалности. Остава да се намери и художникът, който ще бъде благословен да пресъздаде, възможно най-достоверно, този Образ върху платно.