Читать «Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))» онлайн - страница 176

Здравето е последствие на миналото, затова е добре за стопанина да се погрижи да не създава последствия. (7–94)

Човешкото сърце е престол на съзнанието и затова всяко насилствено възобновяване на дейността му след отделянето на Тънкото тяло ще бъде истинско престъпление. Това задържа Тънкото тяло при неговото придвижване и създава недопустим акт на разложение и мъчение. (7–354)

И най-здравото сърце може да боли, тъй като в него намират отражение твърде много явления. Болката може да се дължи на по-голямото съвършенство на един орган, спрямо друг. (7–530)

Сърдечната болка отразява космическите явления, въздействащи върху Тънкото тяло. Т.нар. сърдечна невроза не е нищо друго, освен изтънчено състояние на сърцето, което е в съзвучие с космоса. (10–295)

Чувствителното сърце наподобява чувствително ухо. Чувствителното сърце преобразява мозъка. Отсъствието на сърцето унищожава всички предишни постижения. За какво ще послужи грамотността, ако повърхностният поглед проследява само извивките на йероглифите? Трябва да се приеме сърцето като нишката, свързваща ни с Йерархията. Съзнанието няма да се разгори в мозъка, ако сърцето е пресъхнало. Пламенните сърца могат да възпрепятстват унищожаването на Благодатта навсякъде. По този начин сърцето органически се вписва като част от Великото сърце на Вселената. Така може да се разбере защо сърцето трябва да се възприема като двигател на Битието. (6–431)

Нека никой не си помисля, че и без сърдечната енергия може да придобие помощта и сътрудничеството на Йерархията. Нито умът, нито разсъдъкът могат да осветят там, където само сърдечното нагнетяване може да запали дъгата на всезнанието. (6–436)

Да се гледа с очите на сърцето; да се слуша с ушите на сърцето; да се прозира в бъдещето чрез знанието на сърцето; да се припомнят миналите придобивки на сърцето — по този път само можем да се устремим във възход. (7–1)

Сърцето е средоточието на психическата енергия. Сребърната нишка, свързваща Учителя с ученика, представлява мощният магнит на сърцето. (7–2)

Даже и тези, които признават на сърцето единствено физиологичните функции, се отнасят много грижливо към него, а колко по-задълбочено трябва да се вслушва в сърцето този, който знае за магнита и сребърнат нишка. (7–3)

Сърцето е храм, но не и място за кумири. Когато говорим да се изгради храм в сърцето, нямаме впредвид външни очертания, а напомняме за вътрешното значение на този израз. Както не може да съществува храм без осъзнаване връзката с Безпределното, така и сърцето прилежи към всички усещания на Космоса. Сърдечните мъка и радост са съзвучие с далечните сфери. По каква причина по-често се усеща мъка, отколкото радост? Ясно е, че постоянните космични пертурбации разтърсват сърцето, което е приобщено към тях. Затова и сърдечното служене придобива такава тежест на везните на света. Няма нито ден, нито час, когато светът да не е бил застрашен. Но с две очи не може да се види опасността, а само с три, както са изобразени на знамето на Висшите Господари. Не случайно сърцето се е обозначавало със знака на кръста, който вечно ще съпътства храма му. (7–4)