Читать «Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))» онлайн - страница 170

Защо в края на живота зрението става далекогледо? Опитът устремява нашия поглед в далечината и текущото се замъглява. (1–9.VІІ.22)

Всяка неискреност или половинчатост на решенията разсича съзнанието и го води към гибел. Болестта започва незабелязано, а после става неизбежна опасна за живота операция. Така се стига до човешката гибел от мъничката пепелянка на неискреността. (4-Иб)

Вместо гълтане на лекарства често е необходимо да се унищожават следите от злобата. (7–443)

Ще помоля лекарите да се отнесат внимателно към разбирането за съотношението на световете и към изтънчването на своите чувства. Не може злият да говори за добро. Не може грубият да съди за изтънчеността. (11–224)

Колко по-малко лекарства ще са необходими, ако лекарят може да приложи психическото лечение. (11–226)

Разумът на лекаря трябва да се подсилва със сърцето. Невъзможно е лекарят да бъде невеж отрицател. Не може да не бъде психолог и да пренебрегва психическата енергия. (11–3)

Сега могат да лекуват успешно само тези лекари-хомеопати, които притежават голяма психическа енергия. (13–23)

При лечение на болестите чрез воля поменете, че заразните болести не могат да се отстраняват с внушение. По-скоро би се получил обратен ефект и генерализиране на инфекцията. (3–169)

Време е да се обърне внимание на наличието на болести от мисли. Не е лошо при всяко заболяване да се извърши внушение против мисли. (6–132)

Въпросът за хора очистващи и хора вредящи е актуален за медицината. (7–438)

При всяка болест може да се прилага мислено лечение или облегчение, но такава мисъл трябва да изтласква болестта от организма с цялата си сила, без колебание и без остатък. Ако въздействието с такава сила е невъзможно, ще е по-добре въобще да не се мисли за болестта, а да се предостави на нисшия манас да води борбата отвътре. Най-вредно е мисленото клатушкане и представата за победа на болестта. В такъв случай е по-добре да се отвлече. вниманието на болния. Когато хората говорят за гибелния край на болестта, те сами го приближават. Дори зарастването на раните зависи от психическата енергия. (7–99)

Оздравяващият трябва да не мисли за отминалата болест, а за бъдещето и за щастливи обстоятелства. Този прост метод трябва да се прилага и при всички други случаи в живота. (9–443)

В древността болното тяло е било обкръжавано със здрави тела за подържане на силите, но такъв вампиризъм не може да бъде препоръчван. Съвършено друго значение има съзнателното предаване на енергия, извършвано доброволно и доброжелателно. (4–63)

Може да се извършват магнетически пасове над поразения орган. При налагането на ръцете не трябва да се мисли за болестта, а само за свързване с Висшето. (6–132)