Читать «История на Стария свят — Изтокът и Гърция» онлайн - страница 228

743, 740, 735 г. пр.н.е. — Походи срещу Урарту.

729 г. пр. н.е. — Тиглатпаласар III — цар на Вавилон.

727–722 г. пр.н.е. — Салманасар V. Укрепване на военната система.

722–705 г. пр.н.е. — Саргон II. Разрушаване на израелското царство.

714–713 г. пр.н.е. — Победата на Саргон II срещу Урарту.

710 г. пр.н.е. — Завоюване на Вавилон.

705–680 г. пр.н.е. — Синахериб.

702–689 г. пр.н.е. — Въстание във Вавилон срещу асирийците.

680–669 г. пр.н.е. — Разрушаването на Вавилон.

671 г. пр.н.е. — Асархадон. Възстановяване на Вавилон. Война с Египет.

616–614 г. пр.н.е. — Ашурбанипал.

616–614 г. пр.н.е. — Съюз на Вавилон и Мидия против Асирия.

612 г. пр.н.е. — Разрушаване на Ашур и Ниневия.

605 г. пр.н.е. — Разгромът на асирийската армия при Кархемъш. Гибелта на асирийската държава.

Урарту

II хил. пр.н.е. — Уруатри — племенен съюз на урартите.

XIII в. пр.н.е. — Първото сблъскване на урартите с Асирия.

XI–IX в. пр.н.е. — Формиране на робовладелски държави (Диаухи, Наири, Урарту).

859–856 г. пр.н.е. — Походите на Салманасар III срещу Урарту.

Ок. 856 г. пр.н.е. — Обединяване на малките държави от Арменското плато в държава Урарту със столица Тушпа.

832 г. н.е. — Борба с асирийците. Цар Сардури I.

810–781 г. пр.н.е. — Управляване на Менуа. Изграждане на канал в гр. Тушпа.

780–760 г. пр.н.е. — Управляване на Аргищи I. Построяване на крепостта Еребуни. Разцвет на робовладелския строй.

774 г. пр.н.е. — Победата на Урарту над асирийците.

760–730 г. пр.н.е. — Сардури II. Разцвет на държавата.

730–714 г. пр.н.е. — Руса I. Народни въстания. Нашествието на кимерийците. Отслабване на Урарту.

Краят — средата на VII в. пр.н.е. — Руса II. Укрепване на държавата. Иригационно строителство.

Началото на VI в. пр.н.е. — Присъединяване на урартските земи към Мидийското царство.

Средна Азия и Иран

II хил. пр.н.е. — Каситите и еламитите в Зап. Иран.

I пол. на II хил. пр.н.е. — Племената саки и масагети в Ср.Азия.

XXVI–XX в. пр.н.е. — Войни на държавите от Южното Междуречие с Елам.

Началото на I хил. пр.н.е. — Племенен съюз на мидийците в Централен Иран.

70-те години на VII в. пр.н.е. — Образуване на мидийската държава.

645 г. пр.н.е. — Разгром и опустошаване на Елам от Ашурбанипал.

Ок. 625–584 г. пр.н.е. — Царят на Мидия Киаксар.

Ок. 612–605 г. пр.н.е. — Завоюване на Асирия от Мидия(в съюз с Вавилон).

VI г. пр.н.е. — Създаване на съюза на персийските племена.

558–530 г. пр.н.е. — Кир II Велики — цар на персите.

550–549 г. пр.н.е. — Сваляне от Кир на мидийския цар Астиаг. Включване на Мидия в персийската държава.

546 г. пр.н.е. — Завоюване от персите на Лидия.

538 г. пр.н.е. — Подчиняване на Вавилон на персите.

530–529 г. пр.н.е. — Походът на Кир срещу масагетите.

526–525 г. пр.н.е. — Завоюване на Египет от Камбиз.

523–522 г. пр.н.е. — Въстание на бедните и на потиснатите народи в персийската държава.

522–485 г. пр.н.е. — Дарий I. Разделяне на страната на сатрапии.

519–512 г. пр.н.е. — Завоюване на Тракия, Македония, Северозап. Индия. Завършване на образуването на ахеменидската държава.

500–493 г. пр.н.е. — Въстание на малоазийските гърци против господството на персите.