Читать «История на Стария свят — Изтокът и Гърция» онлайн - страница 225

Характерно е още за елинистическата епоха, че образованието и значението на образованието за първи път било признато и оценено от държавата. Частните философски школи продължавали да съществуват, но редом с тях възникнали първите обществени институти за насърчение на литература и наука Музеят или „Домът на музите“е бил първото научно дружество, което било поддържано от държавата То било сдружение на учени и писатели, които отдали целия си живот на науката и литературата Една голяма библиотека и други удобства за изследвания, като напр. зоологическа градина, били поставени на тяхно разположение. Пергам е могъл да се хвали с такъв институт и Александрия се е стремяла да съперничи с него в това отношение.

ХРОНОЛОГИЯ

Най-древна Месопотамия

V хилядолетие пр.н.е. — Най-древни градове на територията на Южното Междуречие — Урук, Ур, Ларса, Лагаш, Ума, Акад, Нипур, Ериду.

Ср. на III хил. пр.н.е. — Царят на Лагаш Еанатум. Обединяване на Ю. Месопотамия.

XXV–XXIV в. пр.н.е. — Народно движение в Лагаш. Царуване на Урукагина. Антиаристократически реформи.

XXIV в. пр.н.е. — Лугал-Загиси — патеси (управник)на гр. Ума. Свалянето на Урукагина; обединяване на шумерските градове.

Ок. 2360 г. пр.н.е. — Образуване на акадската държава (Сев. Междуречие). Саргон I. Покоряване на Шумер; победи над Елам.

Ок. 2230 г. пр.н.е. — Нарамсин. Разцвет на акадското царство. Завоевания в Сирия и Елам.

Ок. 2200 г. пр.н.е. — Завоюване на акадското царство от племената на гутеите.

XXIII в. пр.н.е. — Ново издигане на гр. Лагаш. Патеси Гудеа. Развитие на търговията и строителството.

Края на XXII–XXI в. пр.н.е. — Издигане на г. Ур; обединяване на южните градове на Междуречието; III династия на Ур.

Края на XXII в. пр.н.е. — Законите на царя Ур-Наму.

2100–2042 г. пр.н.е. — Цар Шулги; завоюване на Южен Шумер.

Края на XXI в. пр.н.е. — Разгромяване на Ур от войските на Мари и Елам; образуване на държавите Ларса и Исин.

XX в. пр.н.е. — Законите на Билалама; затвърдяване на робовладелския строй.

Древен Вавилон

Края на XIX в. пр.н.е. — Образуване на аморейската държава с център във Вавилон.

1792–1750 г. пр.н.е. — Цар Хамурапи. Обединяване на Междуречието под властта на Вавилон.

Ок. 1750 г. пр.н.е. — Нахлуване на каситите във Вавилон.

1595 г. пр.н.е. — Окончателно завоюване на Вавилон от каситите.

1595–1204 г. пр.н.е. — Каситската династия във Вавилон.

Кр. XI — ср. VII в. пр.н.е. — Халдейското царство в Южна Месопотамия.

1146–1123 г. пр.н.е. — Навуходоносор I, Победи над Асирия и Елам.

VIII–VII в. пр.н.е. — Подчиняване на Вавилон на Асирия.

626–538 г. пр.н.е. — Нововавилонското царство.

626–604 г. пр.н.е. — Набопаласар.

605 г. пр.н.е. — Победата на Вавилон над асиро-египетските войски при Кархемъш.

604–562 г. пр.н.е. — Навуходоносор II. Войските срещу Египет, Сирия и Юдея.

550–538 г. пр.н.е. — Набонид. Опити за религиозни реформи.

538 г. пр.н.е. — Завоюването на Вавилон от персите; краят на вавилонското царство.

Древен Египет

Ок. 3000–2800 г. пр.н.е. — Ранното царство. Обединяването на Северен и Южен Египет.

Ок. 2800–2400 г. пр.н.е. — Старото царство. III–VI династия.