Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 6

Наложи се да го уговаря дълго, но в крайна сметка брат Хаас все пак се отправи да дава нов образец в родителската палата — тази същата, в която беше влязъл преди месец с толкова много надежди. Най-накрая Етан успя да си поеме дъх. След заминаването на клиента го заболя глава и той започна да разтрива слепоочията си за да усмири болката, но вместо това изглежда я разнесе по целия череп. Още една логическа връзка…

Що се отнася до клетъчните култури, то всичките произлизаха от онези, началните, които бяха докарани на Атон от Отците-Основатели. В Репродукционните Центрове това не беше тайна за никого вече повече от две години — още малко и този факт ще получи широка гласност. СДБ не беше първата култура загинала в последно време. Шейсет процента от зародишите, развиващи се в меките, уютни гнезда на репликаторите, произлизаха само от осем култури. През следващата година, ако тайните му прогнози се оправдаят, положението ще стане още по-лошо. Колко ли време оставаше до момента когато повече нямаше да могат да обезпечават прираста или дори простото възпроизводство на населението? Етан застена, представяйки си как броди безработен по улиците — разбира се, ако преди това не го разкъсат на парченца бесните тълпи от нереализирани мечкоподобни бащи.

Но не, не трябва да се предава на унинието! Те непременно ще измислят нещо и всичко ще бъде наред. Всичко би трябвало да бъде наред…

* * *

Минаха вече три месеца откакто Етан се върна от отпуската си, но все по-често го преследваха неуспехи, придобиващи наистина зловеща регулярност. Още една клетъчна култура, ЛМС-10, се сгърчи и загина окончателно, а производителността на ЕЕХ-9 намаля наполовина. Нова загуба в близко бъдеще…

Надеждата за промяна възникна неочаквано, а неин предвестник беше звънът на ком-пулта.

— Етан? — гласът на Деброучес звънеше от вълнение, на лицето му се четеше скрито ликуване, ъгълчетата на устните му, оградени от черна редееща брада и пищни мустаци, лукаво потрепваха. Това изражение нямаше нищо общо с онази унила физиономия, която през последната половин година заплашваше да срасне с лицето му. Заинтригувания Етан остави микровпръсквателя на лабораторната маса и се приближи към екрана.

— Да, сър?

— Бих желал незабавно да се явите в кабинета ми.

— Но аз тъкмо започвах оплождането на…

— Значи веднага след като приключиш. — умилостиви се Деброучес, царствено махвайки с ръка.

— Случило ли се е нещо?

— Вчера пристигна ежегодния пощенски кораб. — Деброучес посочи с пръст нагоре, макар че единствената космическа станция на Атон, изведена на синхронна орбита, висеше над другата половина от планетата. — Има поща. Твоите списания са одобрени от Съвета на Цензорите и на масата ми лежи целия миналогодишен абонамент. И още някои неща…

— Още нещо? Но аз поръчах само списанията…

— То е предназначено не само за теб. За целия Център. — Деброучес проблесна с белозъбата си усмивка. — Приключвай и идвай.