Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 21

— А… — разбиращо каза Дом.

Етан не се вълнуваше много от загадъчните тънкости на женската красота, но съчувстваше напълно искрено на непознатата: всяко плазмено изгаряне е ужасно, а тогава тя навярно е била на косъм от смъртта. Той отново започна да разглежда лицето й, но вече с професионален интерес.

— А нима не беше с момчетата на адмирал Озер? — попита Дом. — Това е неговата униформа, нали?

— А… Разрешете да се представя. Командир Ели Куин, от флота на „Наемниците на Дендарии“, на вашите услуги! — Тя кимна по военному, леко изчервявайки се. — Дендарийците присъединиха флота на Озер към своя, заедно с всичките хора, запазвайки униформата. Честно казано, едва оттогава светът започна да се открива пред мен. Но аз за пръв път от десет години се връщам в къщи да си почина и смятам да извлека от това максимум удоволствие. Да се въртя около старите си училищни приятели и да им разбивам сърцата — само за да потвърдя предсказанията на онези, които казваха, че ще свърша лошо. Като говорим за лошите завършеци — струва ми се, че си оставил пътника си без карта.

Дом подозрително се вгледа в наемническия командир.

— Ти какво, искаш да ме бъзикаш ли? Летя на Атон вече четири години и ми писна всеки път да слушам вкъщи всички тези глупашки шеги!

Отмятайки глава, жената се разсмя. Смехът й летеше нагоре, разбивайки се в горните панели на дока.

— Тайната на вашата изостаналост е разкрита, атонецо. — каза тя на Етан и отново се обърна към приятеля си. — Може ли аз да го поема? Като се има предвид пола ми, няма опасност да ме заподозрат в ъ-ъ… противоестествени наклонности.

— А мен какво ме засяга? — сви рамене Дом. — Моля. А мен жена ми ме чака вкъщи. — Нарочно отстъпвайки, той заобиколи Етан отдалеч.

— Всичко хубаво! Ако нямаш нищо против, някой ден ще намина на гости, става ли? — каза жената.

Дом й кимна, малко разочаровано, и закрачи по тунела. Етан, оставен насаме с жената, едва се удържа да не се хвърли след капитана, молейки за защита. Той смътно си спомняше, че желанието за примамване винаги се е считала за една от неотменните черти на тази проклета порода. Ами ако тази харпия се е прицелила в портфейла му — цялата годишна валута на Атон? Етан с ужас се вгледа в парализатора й.

В странните очи на жената отново затанцуваха весели искри.

— Струва ми се, че сте притеснен от нещо? Не се бойте, няма да ви изям. — тя неочаквано изхъмка. — Конверсивната терапия не е по специалността ми.

В гърлото на Етан нещо избълбука. Той се прокашля и заекна с треперещ глас:

— Аз съм верен… на моя… моя Янос. Искате ли да ви покажа негова снимка?

— Достатъчна ми е и думата ви. — отговори тя. Игривото изражение на лицето й се смени с нещо, приличащо на съчувствие. — Аз наистина ви изплаших, нали? Предполагам, че досега не сте виждали жена?

Етан подтиснато кимна. Дванайсет тунела, а той трябваше да се натресе точно на този…

Ели въздъхна.

— Вярвам ви. — повтори тя и замълча замислено. — Смятам, че трябва да наемете добър гид от местните. Станция Клайн се ползва с добра репутация сред пътешествениците — ние тук винаги сме готови да помогнем. Без дружелюбие няма бизнес. А аз съм много дружелюбен туземец.