Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 17

Изваждайки портфейла си, Етан вежливо се обърна към полицая:

— Колко трябва да заплатя, за да ви избавя от тази заплаха за пернатите?

— Е, ако искате незабавно да заплатите бъдещите разходи по ремонта на скутера…

Етан отрицателно поклати глава.

— На вечерното заседание на съда вече разгледаха неговия случай. — каза офицера. — Той е свободен.

— Нима? — зарадва се Етан. — Без глоби? Даже за…

— Не, глоби, разбира се, има. — И сержанта започна да изброява: — За шофиране в нетрезво състояние, за застрашаване на обществената безопасност, за нанасяне ущърб на градско имущество. И таксата за спасителните екипи…

— Ти какво, да не си получил обезщетение за уволнение? — попита Етан, бързо пресмятайки сумата и сравнявайки я с наличността в сметката на брат си.

— Е… не съвсем. — уклончиво отговори героят-въздухоплавател. — Добре, хайде да се прибираме. Главата ми се цепи.

Сержантът написа квитанцията и Янос, без да гледа, надраска отдолу името си.

* * *

Шумът на електромобила беше добър предлог да се отърве от разговор по пътя към къщи, но на Янос все пак не му провървя, понеже Етан използва времето, за да преразгледа предишните си изчисления.

— Откъде взе пари? — попита той, докато затваряше входната врата, мимоходом поглеждайки към часовника в антрето. Работния ден започваше след три часа.

— Не се вълнувай. — каза Янос, сритвайки обувките си под дивана, и насочвайки се към кухнята, добави: — Този път не от твоя джоб.

— Тогава от чий? Надявам се, че не си взел назаем от Ник? — не се отказваше Етан, следвайки го по петите.

— Ама че го каза! Разбира се, не. Той самия е затънал до уши в дългове. — Янос извади от шкафа бутилка бира, прехапа със зъби замразителя и с наслаждение отпи. — Няма грешка за оправяне на главата! Искаш ли? — с хитра усмивчица попита той, безсрамно провокирайки Етан да му изнесе дълга лекция против алкохола. И отново не позна…

— Да. — каза Етан.

Янос изумено вдигна вежди и му подаде бирата. С бутилката в ръка Етан се строполи на стола.

— И така, глобите, Янос.

Янос с копнеж погледна към вратата, явно мечтаейки да е някъде другаде.

— Отчислиха ги от соцкредитите ми, много ясно…

— О, Боже! — простена Етан. — Откакто се върна от армията, пропадаш все по-надолу и все по-надолу… Другите на твоята възраст вече имат достатъчно кредити за статус на партньор, даже без допълнителни заработки.

Той преодоля желанието си да хване Янос за врата и да блъсне главата му в стената само защото нежеланието да стане се оказа по-силно.

— Как бих могъл да ти поверя дете, ако смяташ да продължаваш в същия дух?

— Дявол да го вземе, Етан, а моли ли те някой? Нямам никакво време да се занимавам с тези фабрики за лайна. Заради тях може направо да се загробиш. Не, не и ти, разбира се. Ти си мислиш, че си готов за родител, не аз. В този Център съвсем си се побъркал. А преди беше толкова весело с теб!

Осъзнавайки, че невижданото досега търпение на Етан може все пак да се взриви, Янос забърза към банята.