Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 11

— Засега не допринасят. — упорито промърмори първия.

— Без да броим и технологиите, които ще ни се наложи да внесем. А какво, ако мога да запитам, можем да продадем според вас? Всичките ни излишъци отиват за…

— Ами тогава нека корабите сами да се изплащат! Ако ги имахме, с тях бихме могли да продаваме нещо и да спечелим достатъчно галактична валута, за да…

— Идеята за разширяване на контактите с тази извратена цивилизация противоречи на замисъла на Отците-Основатели. — възрази четвърти делегат. — Те избраха тази планета, намираща се далеч от всички звездни магистрали именно за да ни оградят от съблазните…

Председателя рязко почука по масата.

— Оставете тези дебати за Генералния Съвет, господа. Днес сме се събрали, за да обсъдим конкретен проблем, при това спешно.

Раздразненият му тон не предразполагаше към по-нататъшни спорове. Всички делово се изправиха и зашумоляха с бумагите си.

Мълчанието наруши най-младият делегат от Барки, подтикван от своя началник.

— Аз мисля, — започна той след кратко прокашляне, — че можем да решим този проблем, без да прибягваме към външна помощ. Трябва просто да отгледаме собствени култури.

— Точно това е проблема, че нашите култури повече не растат! — прекъсна го друг.

— Не, не, това и аз го разбирам много добре! — разгорещи се представителя на Барки, който беше на същата длъжност, както и Деброучес. — Исках да кажа… — той още веднъж се прокашля, — че трябва да отгледаме женски ембриони. Даже не е необходимо да ги поддържаме за целия цикъл, може просто да ги използваме за яйцеклетъчен материал и да започнем всичко отначало.

Над масата отново надвисна мълчание, този път негодуващо. Председателя изкриви устни така, като че ли беше изял резен недоузрял лимон. Делегатът от Барки побърза да седне.

— Ние все още не сме в толкова отчайващо положение. — произнесе накрая председателя. — Макар че може би е добре, че споменахте това за което другите рано или късно щяха да се сетят.

— Не е необходимо този факт да се разгласява. — смирено каза младия волнодумец.

— Предполагам. — сухо се съгласи председателя. — Вашето предложение е прието като сведение и в протокола този пункт ще се засекрети. И все пак съм длъжен да отбележа, че това предложение не решава най-важния проблем, който вече с години стои пред Съвета и Атон: поддържане на генетичното многообразие. Този проблем още не се е отразил върху нашето поколение, но всички знаем какви последствия може да има той… — Гласът на председателя омекна. — Ние нямаме право да си затваряме очите за този проблем и да поставяме под съмнение бъдещето на нашите внуци.

Тази благоразумна реч се хареса на всички. Ободри се даже делегатът от Барки.