Читать «Дилемата на съноплетачката» онлайн - страница 5
Лоис Макмастър Бюджолд
— Какво пък, всеки с вкуса си. — Ако се замислиш, и тази фраза прозвуча малко нетактично, но изглежда не предизвика възражения у Кинси. — Тук има няколко технически проблеми. Сцената, в която играещите деца се превръщат в стадо акули, а спящата минава през гърлото на една от тях — с преход към сцената с измъчването, която се сменя от пистолета, чийто изстрел й пръсва главата… Преходите между сцените плавни ли да са, или резки? Какво трябва да е нивото на болката? Какви миризми?
Тя млъкна, превъртайки в ума си възможните решения.
— Тук аз разчитам на вашия ъ-ъ… артистичен усет.
Тя дочете последната страница.
— Не много добър край, нали?
— Ако е твърде трудно за вас, мога да потърся и друг…
— Не, не. Трябва да призная, че това е предизвикателство за мен. Почти не ми се е налагало да работя в жанра на ужасите.
Този странен и неприятен сън вече беше разбудил артистичното й въображение. Във всеки случай не беше тривиален. Музата намирисваше на гнило, но в края на краищата именно музата, а не парите повлияха на решението й.
— Добре. Ще опитам. Мога ли да задържа сценария? — Тя прошумоля с листовете.
— Да, разбира се — отзова се Кинси, усмихвайки се отново. — Надявам се, че няма нужда да ви напомням, че не трябва да се копират или… ъ-ъ… изгубят. Кога според вас ще е готова поръчката?
— Какво пък — замислено каза тя, потривайки края на носа си, — заданието е сложно, но не много трудоемко. Може би две седмици, ако захвърля всичко останало заради работата си върху него. Може би малко по-дълго — добави тя за презастраховка. — Да ви се обадя ли?
— О, не. Аз ще дойда при вас. Да кажем, по същото време след две седмици, броено от днешния ден.
Той стана от стола.
— Съгласна съм.
Кинси церемониално й стисна ръката и си тръгна. Стопанката го изпрати до вратата и, изтривайки разсеяно ръката си в домашните панталони, се намръщи.
Забръмча видеофона. Анайа въздъхна.
— Ако смятам да поработя над теб — заяви тя на сценария, — ще се наложи да изкъртя това проклето нещо от стената. — Тя тръгна към апарата, мислейки си за своя приятел и понякога — любовник, който имаше навика почти никога да не отговаря на обажданията. — А това е идея — промърмори тя, спирайки се рязко. — Ще прескоча за две седмици до Чалмис. Никой няма да се досети, че съм при него, а дори и да се досети, ще се натъкне на невъзмутимия му видеофонен секретар. Отлична храна, никакви притеснения… идеално!
Вдъхновена от толкова блестящия план, тя застана пред видеофона и изкомандва:
— Отговаряй!
На екрана се показа Хелмут Гонзалес. Още не беше успял да отвори устата си, когато Аная произнесе:
— Това е запис. Аз заминах. Ако искате да оставите съобщение, имате петнайсет секунди.
Усмихвайки се и примигвайки, Аная постоя още пет секунди, гледайки към екрана, където ошашавения Хелмут се опитваше да свърже поне няколко думи, и го изключи на средата на изречението.