Читать «Богатият сиромах» онлайн - страница 6

— Хей, Смиле, що си се замислил като сираче на помен? Който те погледа, той трябва да си помисли, че гемиите ти са потънали в Черно море… Хей, засмей се или и аз ще да заплача като кукувица!

— Остави ме, Иванчо, не весели ми се. Остави ме да си помисля… Тежко ми е — казал Смил.

— Дявол да те вземе! Гледай да не станеш и ти философин. Ако да би били сега коледни пости, то аз би си помислил, че те е давил нощеска каракончо. Стани да идеме при момичетата и да ги попитаме що носят. Стани!

— Махни се оттук! Дай ми мира!

— Няма да те оставя!… Да видиме какво щеш да ми направиш!

— Остави ме, Иванчо, моля ти се. Бъди човек.

— Ако ми се молиш, то аз съм длъжен да те оставя… А я ми кажи ти, защо си се замислил? Не баба ти ли те е била, че си гонил петелът и той е разбъркал с краката си преждата й? Не баща ти ли те е дънкал, че си настъпил лулата му? Не майка ти ли те е измлатила, че не си отишъл на Св. Трифон в черкова? Кажи ми де?

— Остави ме, Иванчо, или аз ще да помисля, че ти си или луд, или пиян.

— Да те не е изпсувал някой турчин? — продължил Иванчо и смеял се от всичкото си сърце.

Смил погледал на своят другарин сърдито и сериозно; очите му блестели, а долната му уста треперала като листо.

— Който се шегува не навреме, той е добиче, той е безсловесно животно — рекъл той и плюйнал.

Смилчо помислил малко, повдигнал нагоре рамената си и рекъл:

— Ние цели петстотин години сме само дремали и шегували сме се! Стига вече. Трябва да помислиме малко по-човечески и да разгледаме своят мъченически живот. Що сме ние: хора ли сме, или сме бездушни тъпани, които едно време се окачваха в Цариград пред вратата на хановете? Когато някой желал да повика одабашията, то той удрял по тъпанът и будил го. А турците и ден, и нощ тъпат по нашите гърбове, а ние все още спиме и нехаеме! Нас бият, а ние се смееме; нас бесят, а ние се шегуваме; нас безчестят, а ние се хвалиме със своята нравственост; нас псуват, а ние благодариме; по нас тъпат, а ние обръщаме към тъпанаринът и здравата страна… Християнско смирение, което има овчи характер!