Читать «Съкровищата на Дяволската планина» онлайн - страница 5

Появяването на нашите двама другари привлече веднага сериозно вниманието на красивата пеперуда, която досега небрежно се вслушваше в разговора ни. Мистер Инграм не можа да сдържи нетърпението си, веднага обясни на новите си гости защо ни е извикал и запита кога точно можем да тръгнем за Каракас. Иван Горилата взе един голям банан, счупи го на две, впи очите си в разголения бюст на красивата жена и отговори с насмешливо спокойствие:

— Не по-рано от двадесет дни.

Това вбеси мистер Инграм. Той не беше научен да му се противопоставят, обаче съумя да се овладее. Само в гласа му се появиха високомерно-студени ноти.

— Съветвам ви да не бързате с отговора си. Помислете по-добре за евентуалните неприятности, които ви очакват. Струва ми се, че е по-добре да се посъветвате с приятелите си.

Мисис Инграм, свикнала с раболепните поклони на всички към съпруга и, наблюдаваше очарована тоя мургав мъж с изпъкнали скули, широки плещи и силни дълги ръце. Някакво ново чувство преобрази лицето й, опъна стройното й тяло, разшири зениците й. Японецът вече нареждаше в съседния салон приборите за кафе. Когато станахме, за да минем в салона, домакинята хвана Иван Горилата под ръка. Оранжевата тънка коприна на роклята й сякаш беше впита в тръпнещата женска плът. Красавицата вдигна глава към спътника си и с нежен укор му прошепна:

— Не бъдете толкова жесток, защото ще злепоставите съпруга ми. А и за вас не е безопасно да се шегувате с „Пантепек“.

Обаче очите й говореха друго: „Останете, останете!“ Директорът чу думите й, видя погледа й, но мина безучастно напред, като че не бе разбрал нищо. Аз вървях последен и единствен можах да видя как дясното бедро на мисис Инграм се прилепи плътно до крака на кавалера й.

В салона мистер Инграм ни се извини, че има за десетина минути някаква неотложна работа. Преди да излезе, той едва забележимо кимна на съпругата си. След няколко минути и тя безшумно изчезна. Ясно. Директорът искаше тактично да ни остави сами, за да обмислим заповедта.

— Какво ще правим сега? — обърна се към нас Игор.

— Какво ще правим? Ние сме в законен отпуск и никъде няма да ходим — лесно отговори Иван Горилата. — Още повече че мен ми харесва тук. И той многозначително се засмя.

— Стига си вършил глупости — недоволно се намръщи Мартин Ларсензвей. — Знаеш много добре, че лесно могат да ни принудят. Или искаш веднага да изгубим местата си и да тръгнем по просия из Венецуела.

— Ако изобщо можем да го направим — намесих се и аз. — На „Пантепек“ ръцете са дълги и ще ни настигнат навсякъде. Струва ми се, че по-добре е да приемем.

— Всъщност ние не знаем за какво ни викат — каза вечният оптимист Игор Незнакомов. — Може да е само за някаква консултация.

Ние недоверчиво вдигнахме рамене. Всички отлично познавахме методите на нашите шефове.