Читать «Томас Ман и романът му „Вълшебната планина“» онлайн - страница 11

Сам рожба на стар бюргерски род Томас Ман още с първите си по-значителни творби, търсейки да изрази своето време, се опитва да установи обществените и най-вече духовните параметри на бюргера и бюргерското. Но когато той започва творческия си път, бюргерската епоха вече е отминала и на писателя не остава друго, освен да аутопсира един исторически труп. Поради това замисленият като кратка и весела семейна история роман „Буденброкови“ се превръща в тъжната социална история на един бърз и всестранен упадък. Третото поколение Буденброкови в лицето на Томас Буденброк вече е неспособно да вирее в капиталистическата ера, неговият патрициански морал става смешен пред вълчите нрави и търговските прийоми на Хагенщрьом. Но писателят още не може да излезе извън класовата си обусловеност и за него поведението на бюргера като единство от морал и естетика ще си остане търсеният идеал. И той ще насочи обектива на своя микроскоп вече към себе си. В „Тонио Крьогер“, в „Тристан“, в „Смърт във Венеция“ героят ще бъде писател, ще носи много автобиографични черти, ще си блъска главата в същите проблеми, с които се опитва да се справи създателят му.

Още в тези ранни творби, както казахме в началото, се очертава тематичният кръг, в който израства писателската и философска мащабност на Томас Ман. Това е общият проблем на декаданса — в обществото, на духа, в изкуството. Линията на упадъка в изкуството тръгва от „заблудилия се бюргер“ Тонио Крьогер, минава през пародираната фигура на Шпинел от „Тристан“, през още по-засилилата се откъснатост на художника от действителността в лицето на Густав Ашенбах от „Смърт във Венеция“, за да завърши с мрачното величие на Андриан Леверкюн от „Доктор Фаустус“, доказващ окончателно, че творецът в буржоазното общество е трагична фигура.

В „Признанията на авантюриста Феликс Крул“ — един крайно приятен за четене, но за съжаление недовършен литературно-философски експеримент — Ман ще се опита да изследва артистичното пък от обратната му страна. Симпатичният мошеник Феликс Крул е гениален артист в живота, чийто мозък е способен да попие всяка чужда духовност — все едно в коя сфера на духа — и да я възпроизведе като своя с достатъчна за буржоата и неговите „интелектуални“ салони убедителност. Артистичното и тук е антисоциално, но докато в гореизброените произведения то е антисоциално в смисъл на антибуржоазно и на несъвместимо с тая действителност, то тук антисоциалността на Феликс Крул, който за своя изгода пародира чуждата мисъл и чуждите образи, доказва всеобщата антисоциалност на буржоазно-капиталистическата духовност, която не е нищо друго освен една пародия на действителната духовност на класическата епоха. Работил през по-голямата част от творческия си живот над тоя весел и забавен роман, Томас Ман все пак, изглежда, неслучайно не е успял да го завърши — реалистът не е могъл да види и в самия живот неговия завършек.