Читать «Харка — синът на вожда» онлайн - страница 8

Не мина дълго време и Харка откри своя приятел Сокола Той беше по-възрастен от Харка, вече шестнадесетгодишен момък, израсъл висок и слаб. Харка се запъти към него и Сокола прекъсна работата си. Той тъкмо подостряше върховете на стрелите си.

Харка клекна до него, защото, макар и да бързаше, не беше прилично един толкова важен въпрос да се обсъди набързо. Той повтори доклада си пред Белия бизон почти дума по дума.

— Сега кажи ти, Четан — приключи той.

„Четан“ на тяхното наречие означаваше „сокол“.

— Твоят баща е нашият боен вожд — каза енергично слабото тъмнокожо момче. — Нека той да заповяда. В нашите ловни места е навлязъл чужд човек — това означава борба! Матотаупа сам трябва да се разпореди.

Кръвта нахлу в страните на Харка и се изкачи чак до слепоочията му. Той прозря упрека в думите на приятеля си, че Матотаупа не е достатъчно решителен, и тъй като дълбоко в себе си момчето усещаше, че в този упрек към обожавания от него баща има все пак известно основание, то още повече се огорчи.

— Моят баща знае какво върши. Хау. Ти би ли поел да останеш на пост край извора, макар че още не си боец?

— Бих го направил, ако моят баща Летния дъжд разреши. Ела, да отидем заедно при него.

Харка тръгва редом с приятеля си. Летния дьжд, бащата на Сокола, не беше в бивака. Беше излязъл с коня си в прерията, която се простираше надалеко около обраслия с гъсти гори скален масив, и двамата млади приятели изведоха конете си, за да го настигнат. Сокола знаеше, че баща му имаше намерение да поеме в югозападна посока и да издебне евентуално появилите се бизони. Двамата с Харка трябваше само да прекосят с конете си гората и плитката река, която минаваше покрай южния склон на планината. Щом пресякоха последната ивица гора, той веднага откри върху безкрайното вълнисто кафявозелено пасище следите от коня на баща си. Харка и Четан подкараха в галоп своите дребни полудиви пъстри коне, които те яздеха неоседлани.

За техните очи следата в тревата беше ясна като прокарана пътека. След четвърт час момчетата намериха Летния дъжд Той отдавна беше дочул приглушения шум, предизвикан от копитата на двата препускащи в галоп коня, и беше следил с очи младите ездачи. Беше спрял и очакваше на коня си момчетата.

Харка повтори за трети път дословно доклада си, без да изпусне или прибави нещо.

Летния дъжд зарея замислен поглед над прерията. Слънчевата светлина беше вече ярка и ослепителна, вятърът хапеше очите, та индианците примижаваха.