Читать «Харка — синът на вожда» онлайн - страница 65

Изведнъж някой застана край Харка. Момчето така се беше задълбочило в търсенето, че почти се стресна. Когато извърна глава, видя Уинона, която беше дошла при него.

— Какво искаш? — попита сърдито момчето. — Само ми утъпкваш следите.

— Няма защо да търсиш — отвърна тихо Уинона с някаква гордост, която момчето за пръв път забеляза в този миг.

Уинона беше по-малка от Харка, ала момичетата узряват по-бързо и Уинона скоро нямаше да бъде вече дете.

Върху издължилото се от глада лице се беше изписан някакъв особен израз на моминско достойнство. Харка забеляза това едва сега. Затова не запита нищо, само разглеждаше сестра си с чувство на срам.

— Харка, аз мога да ти кажа къде се намира Къдрокосия Чернокож. — Уинона замълча.

— Ти ли само можеш да ми го кажеш? — попита след малко Харка.

— Аз само искам да ти го кажа.

— Тогава говори.

Харка не гледаше вече сестра си. Беше силно възбуден, ала Уинона трябваше да мисли, че е съвсем спокоен.

— Аз искам да ти го кажа, макар че всички останали мълчат, както ни повели Хавандшита.

— Хавандшита ви повели? … — Гласът на Харка леко потрепера, докато Уинона сякаш говореше съвсем равнодушно и спокойно.

— Ти трябва да узнаеш всичко, Харка. Когато татко те взе със себе си в шатрата и всички ви проследиха с поглед, Къдрокосия Чернокож скочи изведнъж в реката. Аз го видях и освен мен го видя само Хавандшита.

Момчето се потопи и когато отново излезе на повърхността, Хавандшита му махна със своята заклинателскапръчка да излезе и да се приближи към него. Момчето много се страхуваше от заклинателя. Заплува в ужасен страх към брега и дойде при Хавандшита. В ръката си Къдрокосия Чернокож носеше блестящото като слънце камъче. Аз го видях, макар че той се стараеше да го скрие.

Харка сви вежди и загледа втренчено сестра си.

— Как е възможно такова нещо? Тази широка река, това малко зрънце — как може да го е намерил?

— Харка, това сигурно е било някоя от магиите на Хавандшита и на неговите духове, инак и аз не мога да си го обясня.

— И после? — запита отново Харка с несигурна нотка в гласа.

— После Хавандшита взе камъчето. Ти много добре чу от устата на нашия баща, че това камъче е лош, омагьосан камък и следователно неговото място е при заклинателя в Заклинателската шатра.

— Уинона… а какво стана с Къдрокосия Чернокож?