Читать «Харка — синът на вожда» онлайн - страница 33

— Ще продължим! — извика ядно Гарвана. — Нима не се намираме в ловните райони на дакота? Нима ще се скрием в миша дупка от неколцина нахални койоти, преди изобщо още да знаем дали те са тук? Нима така постъпват Синовете на Великата мечка?

Старата антилопа сбърчи чело.

— Ти говориш прибързано, Гарване. А какво казва заклинателят Матотаупа? Ти говори с него.

— Да — потвърди вождът, — Летния дъжд и аз говорихме с Хавандшита. Той ни съветва да продължим пътя си и да изпратим повече съгледвачи.

— А какво смяташ ти самият, Матотаупа? Ако продължим, жените и децата ни могат да бъдат нападнати по-лесно, отколкото в шатрите.

Летния дъжд взе думата:

— Ние сме достатъчно бойци, за да можем да браним жените и децата. Не ме сдържа да накажем пани, щом като са толкова нахални да идват в нашите райони. Да продължим пътя си!

Мнението се наложи. Всички горяха от желание да защитят правото си без никакви задръжки и да дадат на пани един урок, щом те се осмелят да се вестят пред тях.

— Значи, продължаваме! — заключи Матотаупа.

Старата антилопа излезе вън от шатрата, за да възвести като глашатай на всички какво решение бяха взели. През това време Матотаупа избра шестима съгледвачи, трима на коне, за да могат да развият възможната най-голяма бързина, и трима пешаци, които лесно можеха да се крият. Пеша трябваше да излязат на разузнаване Летния дъжд, Четан и Шонка. Гарвана, най-големият му син и един друг боец се отправиха на път на коне.

Унчида сви първото чергило. Веднага след това жените започнаха да прибират останалите типи. Дроздовете, постоянни спътници на конските стада, се разхвърчаха, когато момчетата и момичетата доведоха конете. Заедно с другите трима съгледвачи, които вече бяха изпратени да сменят предишните, сега деветима мъже и момци бяха изпратени на разузнаване. При тежкото положение, в което се намираха, техният брой беше твърде голям.

Скоро след като чергилото на първата шатра бе заплющяло на вятъра, целият керван отново се отправи на път. Преселниците бяха обзети от невъобразимо напрежение. Всеки боец беше извадил по две-три стрели от колчана си и ги държеше на снопче в ръка, за да може веднага да ги постави, щом се появеше врагът. От време на време някой развяваше метателното си оръжие, представляващо извита, завързана за краищата гъвкава върбова пръчка, в примката беше захванат яйцеобразен камък. Един удар с тази бойна тояга беше убийствен, ако улучеше главата на неприятеля.

Харка държеше ловните си стрели в колчана. Бойни стрели, с кука на края, той още нямаше. Не би било и редно да се преструва, че може да се бие като възрастен боец. Но той беше решил да го стори, ако враг се приближеше дотолкова, че да застраши жените и децата. Момчето яздеше отстрани на колоната близо до майка си и сестра си. Беше се наложило двете да яхнат един кон.

Колоната пътува едва половин час, когато прозвучаха първите предупредителни викове на съгледвачите. Бяха се уговорили като предупредителен сигнал да издадат няколко звуци от песента на дрозда, които нямаше да направят впечатление на врага. Ала съгледвачите не се съобразиха с уговорката. Това беше знак, че сега бързината им се беше сторила по-важна, отколкото предпазливостта. Предупредителните сигнали все повече се приближаваха. Съгледвачите явно бързаха да се върнат към кервана. Харка се ослушваше напрегнато и при това поглеждаше към баща си, гордия боен вожд, яхнал коня, отличаваш се от всички останали по перата си от боен орел. Матотаупа трябваше да даде заповед какво да се предприеме. Никой вече не се съмняваше, че им предстои бой.