Читать «Добре дошли в маймунарника» онлайн - страница 2

— Искам да ви уверя, момичета — каза Крокър, — че ситуацията е под контрол. Можете да продължавате работата си както обикновено. Това е всичко.

— Дали е всичко? — попита го Нанси.

— Не разбирам.

— Не чух да казвате, че е тръгнал направо към нас.

Шерифът сви рамене с престорена невинност.

— Все още не сме сигурни в това.

— Според мен всички знаят за Били Поета само едно — че специализира в обезчестяването на Стюардеси от Приемните за етични самоубийства.

Нанси беше девствена. Всички стюардеси бяха девствени. Освен това имаха високи научни степени по психология, също така бяха и квалифицирани медицински сестри. Освен това трябваше да са закръглени и розови и високи най-малко шест фута.

Америка се бе променила в много отношения, но все още не беше възприела метричната система.

Нанси Маклуън се обиди, задето шерифът се опитваше да ги предпази с Мери от пълната истина за Били Поета — сякаш наистина бе възможно да изпаднат в паника, ако я чуеха. Тя му каза това.

— Колко време, според вас, едно момиче ще се задържи на работа в СЕС — имаше предвид Службата по етични самоубийства, — ако се плаши толкова лесно?

Шерифът отстъпи крачка назад и се почеса по брадичката.

— Не много, предполагам — каза той.

— Точно така — отсече Нанси и скъси дистанцията помежду им, като му даде възможност да вдъхне аромата на дланта й, изправена в готовност за каратистки удар. Всички стюардеси бяха специалистки по джудо и карате. — Ако искате да разберете колко сме безпомощни — продължи тя, — само тръгнете към мен и ми кажете, че сте Били Поета.

Шерифът поклати глава и пусна стъклена усмивка.

— Предпочитам да не го правя.

— Това е най-умното от всичко, което казахте досега — кимна Нанси и му обърна гръб, а Мери се засмя. — Ние не сме уплашени. Ние сме ядосани. Дори не това. Не си струва. Ние сме отегчени. Какво по-отегчително от това да измине такова голямо разстояние и да дойде тук само, за да… — тя не довърши. — Просто е абсурдно.

— Аз не съм толкова ядосана на него самия — намеси се Мери, — колкото на жените, които са му позволили да го направи с тях, без съпротива… Които са го оставили да го направи, а след това не са успели да кажат на полицията как изглежда… При това стюардеси от службата!

— Някои не са поддържали уменията си по карате на ниво — добави Нанси.

Не само Били Поета изпитваше влечение към стюардесите от приемните за етични самоубийства. Всички празноглавци бяха такива. Лишени от разум, поради невземане на хапчетата, обзети от сексуална лудост, те си мислеха, че белите устни, големите очи и прилепналите по телата дрехи и ботушите на стюардесите не нашепват нищо друго освен секс, секс, секс.

Разбира се, истината бе, че никоя стюардеса не мислеше за секс.

— Ако Били следва обичайната си практика — каза шерифът, — най-напред ще изучи навиците ви и околността. След това ще избере една от вас и ще й изпрати мръсно стихотворение по пощата.

— Очарователно — отбеляза Нанси.

— Имаме сведения, че понякога използва и телефона.

— Каква смелост — отбеляза Нанси. Тя забеляза над рамото на шерифа, че пощальонът пристига.