Читать «Негодни за носене» онлайн - страница 3

Косата му достига до под яката, панталоните му са толкова дълги, че са протрити малко над маншетите, а подплатата на палтото му виси отвсякъде, разнищена. И забравял да се храни, излизал при дъжд и студ недостатъчно облечен и никога не забелязвал, че е болен, докато болестта не заплашвала да го убие. Бил е това, което някога наричахме „разсеян“. Когато разсъждаваме сега, разбира се, казваме си, че вече е започвал да става амфибия.

* * *

Кьонигсвасер е бил математик и е изкарвал прехраната си изцяло със своя ум. Тялото, което е трябвало да влачи навсякъде с този чудесен ум, му е било от полза, колкото каруца старо желязо. Винаги, когато се разболеел и се наложело все пак да му обърне някакво внимание, негодувал горе-долу така:

— Умът е единственото у човешките същества, което струва нещо. Защо той трябва да е обвързан с някаква си торба кожа, кокали, коса, месо, кръв и тръбички? Нищо чудно, че хората не могат да постигнат каквото и да било, след като за цял живот са свързани с паразит, който непрекъснато трябва да бъде тъпкан с храна, защитаван от лошото време и микробите. А и глупавото нещо, въпреки всички грижи, се износва — колкото и да го тъпчеш и предпазваш! На кого — питал се той — му е притрябвало? Какво толкова има в тази протоплазма, че се налага да мъкнем по няколко десетки килограма от нея, където и да отидем? Проблемът на света — разсъждавал Кьонигсвасер — не е в това, че има много хора, а в това, че има много тела.

Когато зъбите му се развалили и се наложило да ги извадят до един, а не успял да си намери удобни протези, записал в дневника си: "След като живата материя е била в състояние да се развие дотолкова, че да излезе от океаните — а това е много приятно място за живот, — тя със сигурност ще е в състояние да направи още една крачка и да излезе от тялото си, което е някакво недоразумение, ако се замислиш сериозно.

Трябва да разберем, че Кьонигсвасер не се е грижел за тялото си и не е завиждал на хората, които са имали по-добри от неговото. Просто е бил убеден, че телата носят много повече неприятности, отколкото си струва да се понасят.

По онова време той не е хранел големи надежди, че човешките същества ще успеят да се развият достатъчно, за да напуснат телата си. Просто му се е искало това да стане. Веднъж, като си мислел за тези неща, облечен само по риза, се отбил в зоологическата градина и видял как хранят лъвовете. По-късно, когато дъждът се превърнал в снеговалеж, тръгнал към дома си и с интерес започнал да наблюдава как пожарникарите вадят с макара някакъв удавник от залива.

Свидетели твърдят, че старецът тръгнал право към водата и не се спрял, докато не изчезнал от погледите им. Кьонигсвасер зърнал лицето на удавника и си казал, че никога не е виждал по-добра причина да се самоубие. Отново тръгнал към дома и почти бил стигнал, когато си дал сметка, че и собственото му тяло е останало във водата.

* * *

Върнал се, за да влезе отново в него, точно когато пожарникарите го били извадили и възстановявали дишането му. Влязъл в тялото си и го прибрал у дома повече като услуга към града, отколкото нещо друго. Оставил го там.