Читать «История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))» онлайн - страница 277

През последните два-три века отграничаването между народите се осъществява на национална база — наред с държавата, религията и църквата голямо значение придобиват етническият произход, езикът, националното съзнание и самочувствие. Ражда се националната идея, която руши чуждите империи и „отглежда“ модерни балкански нации и държави. С други думи, глобализмът, осъществяван от империите въз основа на потисничеството и господството на едни над други, търпи пълно поражение, тържествува неговият антипод — балканската многонационалност и многодържавие.

Но и това положение не задоволява: наред с „доброто“ националната идея ражда и „злото“ — великодържавие, национализъм и хегемонизъм като държавна политика, човешко мислене и поведение, противопоставяне на народите и държавите едни на други. Крайният резултат е онова нерадостно положение, което историята регистрира през последните стотина години — малки национални държави с големи амбиции, затворени в себе си и скарани помежду си, междуособни конфликти, войни и етнически чистки, национални стереотипи, омрази и предразсъдъци. Историята не може да дава зелена светлина на подобно „зло“.

Пита се тогава накъде по-нататък? Нашият отговор е: отново към глобализация (или по-скоро интеграция), но не на основата на потисничеството и господството на едни над други, на основата на великодържавието, национализма и хегемонията, а на основата на свободата и демокрацията и еднаквото право на всеки да бъде такъв, какъвто сам се определи, на основата на взаимното приемане, признаване и зачитане на еднакво валидни за всички национални и човешки права и задължения.

Информация за текста

Сканиране, разпознаване и редакция: FreeKnowledge, 2008

Публикация:

Кръстьо Манчев. История на балканските народи. Том 1 (1352–1878)

Второ издание

София, 2006

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5818]

Последна редакция: 2008-04-01 10:22:34

1

Грънчаров, Ст. Балканският свят. Идеи за държавност, национализми и развития до края на Първата световна война, Издателство „Дамян Яков“, София, 2001, 645 страници; Кастелан, Ж. История на Балканите XIV–XX век. Превод от френски език Лиляна Цанева. Издателска къща „Хермес“, Пловдив 2002, 671 страници; Йелавич, Б. История на Балканите, XVIII–XIX век, том I, 409 страници, XX век том II, 470 страници. Превод от английски език Мирела Христова, Издателство „АМАТ — АХ“, София, 2003; Глени, М. Балканите 1804–1999. Национализъм, войни и Великите сили. Превод от английски език Светлана Лекова. Издателство „Рива“, София, 2004, 624 страници.

2

С превземането на крепостта Цимпе на Галиполския полуостров през 1352 г. започва османското нашествие на Балканите.

3

Ст. Грънчаров, Балканският свят, с. 302.