Читать «Тома Агнеца» онлайн - страница 11

Кралят се приближаваше. Командуващият ескадрата Габаре се дръпна в края на терасата и се наложи да направи знак на Тома, който от вълнение си стоеше точно по средата, препречил пътя на краля.

На шест крачки от негово величество адмирал Габаре направи реверанс. Тома, който се бе упражнявал, също направи реверанс — бе му останало тъкмо толкова хладнокръвие, колкото да си спомни, че трябва да повтаря точно всяко движение на стария командуващ ескадра. А кралят, много любезен, допря ръка до шапката си и се спря.

Всичко останало бе за Тома като в сън, от който човек запазва объркан, но траен спомен. Адмирал Габаре приветствува краля; и от това приветствие Тома не чу нито дума. Но когато кралят отговори, Тома изведнъж си възвърна слуха; отговорът на краля се запечата дълбоко в паметта му. Кралят бе казал:

— Винаги ми е приятно да срещам смели благородници, които тъй доблестно защищават честта, на моите оръжия и френското име.

Малко по-късно кралят попита:

— Това ли е онзи герой — корсарят, за когото ми говорихте? Наистина, има симпатично лице! Но вярно ли е, че той е сторил всичките чудеса, за които ми доложихте? Да не би от скромност да сте му приписали тези похвални дела, които трябва съвсем справедливо да бъдат отнесени към вас?

Този път Тома чу гласа на командуващия ескадрата.

— В името на кръста господен, сир — протестира той, — на драго сърце ще се закълна! Този господин, капитан на една от най-мизерните фрегати, този господин разби три големи холандски кораба, два от които изчезнаха пред него самия, докато той вземаше на абордаж и вече подпалваше третия, след което не се поколеба да се впусне отново в още по-разгорещена битка, за да ни дойде на помощ и да спаси господин дьо Артелоар и мен. Нека господ ме накаже, ако една едничка дума от това, което казвам, е лъжа!

— Не се съмнявах във вашата искреност — рече кралят, — но ми беше много приятно да го чуя още веднъж.

Той погледна Тома. И под огъня на този властен поглед Тома усети, че краката му се олюляват и всичката кръв от бузите му нахлува в сърцето.

— Господине — продължи кралят, обръщайки се към самия Тома. — Господине, зная, че сте богат и че не от интерес сте действували. Все пак бих искал да дам израз на уважението, което храня към вас. Кажете ми, господине: до този ден били ли сте благородник?

Тома геройски се помъчи да отговори. Ала думите застанаха на гърлото му. Успя само бавно да поклати глава за поздрав, както бе видял да прави адмирал Габаре всеки път, щом се обръщаше към краля.

— Сега вече сте — заяви кралят. И направи знак на един от господата, които стояха зад него с шапки в ръка. Той се приближи, поклони се доземи и предаде на негово величество едно руло пергамент, който кралят със собствената си ръка по даде на Тома.

— На колене! — подсказа адмирал Габаре тъкмо навреме.

И с нарастващо смущение Тома подгъна и двете си колена вместо само едното.