Читать «Магия за кинжал» онлайн - страница 19

— Хапят. Еха, бас държа, че те е страх.

— Тъй ли бе?

— Ти си момиче. Момичетата вечно ги е страх.

— Не е вярно.

— Вярно е. И името ти е тъпо. Джил не е истинско име. Тъй викат на крепостните жени.

— Е, и какво?

— Как тъй какво? Няма по-лошо нещо от това, да си крепостник. И не ти се полага да носиш бриги.

— Не съм крепостна. А пък бригите ми ги даде тате.

— Татко ти е сребърен кинжал, а те всичките са отрепки.

Джил замахна с всичка сила и го удари по лицето. Абрин изпищя и отвърна на удара, но тя отскочи и го халоса по ухото. Момчето с рев се хвърли върху нея и я повали. Тя обаче го смушка с лакът в корема и хватката му отслабна. Двамата ритаха, удряха, блъскаха и продължаваха да се борят, докато Джил чу как Кълин и Глин им крещят да престанат. Изведнъж Кълин стисна Джил за раменете и я отдръпна от безпомощния Абрин.

— Какви са тия работи?

— Той рече, че всички сребърни кинжали са отрепки. Затова го ударих.

Абрин се изправи разплакан и избърса кръвта от носа си. Кълин се ухили на Джил, но веднага след това стана отново строг.

— Ей, Абрин! — Глин сграбчи момчето. — Това е отвратително отношение към гостите. Как ще служиш някой ден на благороден владетел, ако не се научиш на маниери?

Продължавайки да гълчи, Глин помъкна Абрин към броха. Кълин взе да чисти дрехите на Джил от калта.

— Кълна се в задниците на боговете, миличко, къде са те учили да се биеш така?

— Знаеш ли как беше в Бобир? Всички деца ме наричаха копеле и казваха, че нося име на крепостна жена, а пък аз ги удрях. И после се научих да побеждавам.

— Личи си. Ех, богове, няма съмнение, че си щерка на Кълин от Кермор.

През целия този ден Джил и Абрин се избягваха най-старателно, но на следващото утро Абрин дойде при нея. Заби поглед в земята и подритна буца пръст с връхчето на дървената си обувка.

— Извинявай, задето рекох, че татко ти е отрепка, а пък тате казва, че можеш да се наричаш както си щеш и да носиш бриги, щом ти харесва, и съжалявам за всичко.

— Благодаря. Аз пък съжалявам, че ти разкървавих носа. Не исках да те ударя толкова силно.

Абрин вдигна глава и се ухили.

— Искаш ли да играем на рицари? Имам два дървени меча.

През следващите два-три дни животът в дъна на тиерин Брейд течеше съвсем спокойно. Сутрин Кълин с още двамина рицари обикаляше из дъбовата гора; след пладне ги сменяха тиеринът и други двама бойци. Джил помагаше на Абрин да вършат туй-онуй из крепостта, но им оставаше предостатъчно време да играят на рицари или да ритат кожената топка на момчето. Единственият проблем за Джил бе майката на Абрин, която смяташе, че едно момиче трябва да се учи на бродерия, вместо да играе навън. Хитрата Джил бързо откри начини да я избягва.

В голямата зала рицарите се хранеха на обща маса, само тиеринът и семейството на Глин сядаха отделно. Но след като съветникът се оттеглеше в покоите си, Брейд отиваше да пие с бойците. Вечно говореше за враждата, която познаваше наизуст — от събитията, станали много преди неговото раждане, чак до най-новите оскърбления.

Приятното безделие трая около седмица, но ето че една вечер Брейд се втурна към масата на рицарите с трескави пламъчета в бледосините си очи. Носеше новини — един от слугите ходил до селото и чул слух за плановете на Инид.