Читать «Завещанието на инката» онлайн - страница 248
Карл Май
— Стани, Ансиано! Вече не съществува никакъв инка. Синовете на слънцето загинаха заедно със своята империя, а аз се подчинявам на духа на моя баща, който е вярвал, че съм достатъчно силен, за да направя правилния избор. Връщам златото на земята, защото то носи благословия само когато го получиш като възнаграждение за своя труд, а трудът тепърва ме очаква.
В този миг старецът скочи на крака, сграбчи и двете му ръце и с глас, в който напираха голямо вълнение и обич, извика:
— Сине мой, хвала ти за това решение! Аз и не очаквах друго от теб. Ти нямаш нужда от бляскави съкровища, защото най-голямото съкровище е скрито в твоите гърди.
Обаче Татко Ягуар попита:
— Какво? Искаш да се откажеш от всичко, каквото има долу в галерията? Нали това имаше пред вид?
— Да.
— Решението ти сигурно е резултат само на някакво моментно настроение. Помисли от какво се отказваш и какъв живот те очаква, ако наследиш богатството на баща си!
— Неговото завещание не се намира долу в галерията, а тук, върху сърцето ми.
При тези думи той посочи към мястото, където беше Скрил кипуто.
— Значи наистина искаш да запалиш онзи унищожителен огън и да затриеш всички богатства?
— Да.
— Това е безумие! Ако ти не ги искаш, длъжен съм да ти обърна внимание на това, колко много добрини ще направиш с тях и колко хора ще дариш с щастие. Можеш да ограбиш себе си, но не и другите!
— Наследството ми принадлежи. Ще направя с него каквото аз искам. Ще го унищожа, защото желая да поднеса на хората други, по-хубави дарове!
— Красиви, но празни думи! Ще се противопоставя на подобно решение!
В този момент Хаукаропора вдигна от земята златния си боздуган, изпъна гордо снага и отговори:
— Сеньор, аз ви уважавам и обичам, но в случая важи само една воля — моята. Според желанието на баща ми ще продам този боздуган, за да мога да живея и уча. Ако действително имате намерение да ми се противопоставите, ще ме принудите първо да го изпробвам в двубой с вас!
Хамер отметна гордо глава. Отначало се канеше да отговори нещо остро, но после се отказа и помирително рече:
— Нямах предвид това, мой млади инка! Решението ти е героично и достойно за възхищение, ако познаваше стойността на парите. Но се съмнявам, че е така. Впрочем казаното от теб все още не е направено.
— Но веднага ще го направя! Ей сега слизам в галерията да запаля огъня!
— За да ни издадеш и убийците на баща ти да избягат, така ли? Не познавам вашия огън, но се опасявам, че ще предизвика експлозия. Скалата ще се разлети на парчета. И когато Гамбусино и Перильо дойдат тук и видят следите, веднага ще офейкат.
Известно време Хаука изпитателно го гледа в очите, а после каза:
— Прав сте, сеньор. Трябва да почакам. Вярно, че можем да заловим двамата убийци по друг начин и HapyroJ Kyro, но тъй като Клисурата на убийството е най-подходящия капан за тях, не бива да не се съобразявам с вашия план.
— И аз мисля така — кимна Хамер със задоволство. — Но преди всичко трябва да разберем кога ще пристигнат враговете ни, тъй че се нуждаем от някой способен разузнавач. Ще се заемеш ли с тази задача?