Читать «Островът на скъпоценностите» онлайн - страница 229
Карл Май
На влезлия слуга заповяда да раздига блюдата и да повика кастелана. След няколко минути Гайслер влезе.
— Е, стари приятелю, възстановихте ли се от напреженията на пътя? Беше си прелестно пътуване, нали, макар и с някои пречки. Но какво ви е? Не изглеждате точно така, като да сте в особено добро настроение.
— Тук наистина не сте неправ, милостиви господарю! На мен никак не ми е добре на душата. Ами ако цялата история излезе наяве? Не биваше да оказвате доверие на пандизчията!
— Дрън-дрън-ярина! — ухили се графът. — Гайслер, вие сте прекалено бъзлив. Кой би могъл да ни стори нещо? Дори да са заловили оня Хартман, това ни най-малко може да ни навреди. Ние просто ще отречем всичко. Най-важното е, че докарахме момичето незабелязано в крепостта. Добре все пак че баща ми навремето наредил да приведат в изправност старите механизми, които съвсем са изпаднали в забрава.
— Това хубаво, милостиви господарю, ама тоя път се струпа твърде много наведнъж. Пожарът, отвличането, инцидентът с циганите, ръгването, с което угостих непознатия кочияш в ръката — всичко това…
— Престанете, Гайслер! Вие сте един стар вестител на нещастия и днес действително сте непоносим. Аз не се тревожа наполовина колкото вас. Кажете по-добре, жена ви подреди ли двете стаички в кулата?
— Тъй вярно, хер граф, всичко е в ред.
— А момичето?
— С него, изглежда, си стоварихме един кръст. То постоянно плаче и хлипа и все вика баща си и някой си там Герд.
— Е, мога да си го представя — изсмя се графът. — Но така ще е само в началото. Все ще опитомим кукличката.
— Но ако не иска да се покори?
— Тогава ще отиде в подземната тюрма.
— Да ме прощавате, милостиви господарю, ама това няма да може да стане.
— Защо не?
— Има налице само една сигурна каменна килия и тя е заета. Последният „Наемател“ още не е умрял.
— Още не! Той, види се, бляскаво си живее!
— Това не, но той беше здрав като камък, а с едно убийство не искам да си обременявам съвестта.
Графът се изхили подигравателно.
— Да, зная, че притежавате необикновено деликатна съвест. Сега вървете! Не ми се ще да си развалям доброто разположение с киселата ви физиономия.
Едва се бе затворила врата зад кастелана и той влезе отново да предаде една визитка на своя господар.
— Граф Вилхелм фон Хоенег.
— Хоенег! Кой пък се води под това име още освен мене? Вярно, та това е оня фамозен каперски капитан, дето съсипа плановете на татко, а на мен отне бащиното наследство. Но какво може да иска той от мен? Гайслер, пуснете господина да влезе! Това при всички случаи е по-умно, отколкото да го отпратя.
Кастеланът тръгна и миг след това се появи предизвестеният. След първия поздрав, който в никой случай не беше така сърдечен, както би следвало да се очаква между близки роднини, които дълго не са се виждали, домакинът посочи с приканващ жест един стол. Посетителят обаче се престори, че не е забелязал поканата, и остана прав.