Читать «Островът на скъпоценностите» онлайн - страница 22
Карл Май
— Аз ще се погрижа никой да не ни срещне. Знаете, че често имам да предавам заповеди на директора до други служители. Ще доложа за незабавна сбирка в трапезарията. Ако съобщя тази заповед само на двамата главни надзиратели, то след пет минути всички пазачи освен служебно ангажираните, които не могат да се отделят от хората си, ще се съберат в трапезарията. Сега тръгвам. Две минути след като ме видите да минавам пак, идвате при дежурния, но поотделно, за да не бие на очи!
Той се отдалечи.
— Един безразсъдно дързък тип! — рече писарят по труда. — Бих желал да знам защо тъкмо нас двамата иска да види свободни заедно със себе си.
— Защото смята, че нашата преданост по-късно ще му е от полза. От само себе си се разбира, че бягството ни ще предизвика страшно голяма шумотевица и хората ще вдигнат всичко на крак, за да ни спипат пак.
— Ако им се удаде, ще се самоубия.
— Аз също. Преди да ме хванат, първо ще трябва неколцина да се простят с живота. Скрил съм у себе си няколко ножа от приборите на лекаря, с които човек може да се отбранява. Искаш ли един?
— Да, дай!
Сега преминаха няколко надзиратели с бързи крачки.
— Погледни, неговият финт започна да действа. Те отиват в трапезарията.
Минута-две по-късно баняджията закрачи бавно по двора и се упъти към стражницата, където дежурният беше сам.
— Хер надзорник?
— Какво искаш?
— Хер надзирателят Вендлер е при мен в банята. Забравил си е сапуна, който бил пъхнат в джоба на шинела. Бъдете така любезен да му го пратите.
— Веднага. Чакай тук!
Той отиде до намиращия се в съседство дрешник, за да го потърси. След късо време рече:
— Тук не е сложен никакъв сапун. Я излез и си го търси сам!
Баняджията хвърли един бърз поглед през прозореца и видя, че писарят по труда вече пристига. Иначе друг не забеляза. Време беше. Той пристъпи към надзирателя, хвана го изотзад за гърлото и така го стисна, че нападнатият не можа звук да издаде. В този миг влезе Шрам и бързо притича.
— Пъхнете му неговата носна кърпа в устата! — повели Натер.
Писарят се подчини, но трябваше с ножа си да разедини зъбите на надзирателя.
— Вземете връвта от джоба ми и му вържете ръцете на гърба и краката заедно!
Това стана и тук може да помогне и дошлият междувременно болничен писар. После вързаният и със запушена уста мъж беше завлечен в ъгъла.
— Ей там виси сабята му — рече Натер. — Аз ще я препаша, тъй като от трима ни сигурно аз най-добре умея да боравя с това оръжие. Сега бързо шинелите и фуражките! После — изчезваме!
Бегълците напуснаха така натъкмени стаята. Баняджията заключи и пъхна ключа в джоба си.
— Сега направо по двора и то с военна стойка!
Достигнаха необезпокоявано вътрешната порта на входа и похлопаха.
— Кой там? — долови се от сводестия ходник гласът на стражника.
— Трима надзиратели за излизане — отговори Натер твърдо.
— Можете да преминавате!
Той отвори най-напред вътрешната и после и външната порта и Натер лично я дръпна след себе си, та на стражника да не му хрумне да погледне след тях.