Читать «Коледа в Дамаск» онлайн - страница 5

Пристъпи още по-близо до пашата, така че този съвсем се смали от ужас, и му нашепна с полугласен, но заплашителен тон:

— Ти не желаеш този немец, християнина, но повярвай ми, днес той спаси теб и мнозина други от голяма опасност. И чуй сега какво ще ти кажа. Ти си отменил заповедта си, ала аз не ти вярвам. Давам ти точно един месец време. Ако дотогава си все още паша и не си напуснал Дамаск, завинаги ще преминеш във властта на Шейха на прокажените. Сега се махай!

Кръгът на прокажените се разтвори. Шейхът даде вид, сякаш иска да посегне към пашата. Обладан от ужас, онзи направи един скок, който го изведе от непосредствената близост на опасността, тръгна си незабавно и вече не се видя.

Аз естествено не бях останал на пътя, а бях приближил. Сега стоях близо до говорителя. Видях големия куп заразени дрипи. Тръпки ме побиха при техния вид и при мисълта за каква цел е трябвало да послужат. Шейхът забеляза потърсването ми, ухили се и заговори:

— Ефенди, ние имахме дяволски мисли, защото към нас искаха по дяволски да се отнесат. Подари ми едно от твоите коледни дървета! То е достатъчно да освободи всички ни от този грях. Искаш ли?

Кимнах. Едно от дърветата бе отнесено настрани и всички ужасни парцали бяха накачени по него. Лойта от свещите прокапа по тях и пламъците ги обхванаха. Те се извиха нагоре, но скоро спаднаха. Вонята, която разпространиха, се разнесе. Последните остатъци от преодоляната безчовечност бяха погълнати от проблясващите все още тук и там искри, после всичко рухна и се превърна в пепел, в нищо. Когато това стана, шейхът извика с надалеч отекващ глас:

— Ние сме освободени! Пашата е победен, а с него и нашето отмъщение! Той каза, че не се нуждаем от Коледа, но ако не беше дошъл при нас, може би щяхме да си отмъстим, но не и да се освободим. А спасението стои над отмъщението, докъдето земя и небе достигат. Вонята, която разпространи унищожението на нашите мисли, се разкара. Ние отново дишаме чистото, свято ухание на коледните дървета. Сега любовта може да даде, а благодарността да приеме. Елате и се радвайте на даровете, които хората ни донесоха, защото ни обичат, а не защото Корана го повелява. Раздаването на подаръците може да започне!

Един месец по-късно пашата бе преместен и неговият заместник беше вече на път за Дамаск.

Информация за текста

Karl May

Eine Weihnachtsfeier in Damaskus,

Издание:

Карл Май. Абдахн Ефенди

Band 81. Abdahn Effendi

Сканиране: Неизвестен любител на автора, 2009

Редакция: didikot, 2009

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13856]

Последна редакция: 2009-10-10 14:30:00