Читать «Две години ваканция» онлайн - страница 3

През това време Бриан и неговите другари се стараеха според силите си шхуната да не легне на единия или на другия си борд.

— Какво да правим? — попита в този момент Донифан.

— Всичко възможно, за да се спасим с божия помощ! — отвърна Бриан.

И това го казваше юноша, когато дори и най-енергичен възрастен човек едва ли би хранил някаква надежда!

Всъщност бурята се засилваше. Вятърът духаше с „мълниеносна скорост“, както се изразяват моряците, и това е много вярно, защото вихърът заплашваше да порази „Слуи“ като мълния. На всичко отгоре, от две денонощия вече грот-мачтата и, счупена на четири стъпки над основата си, беше почти излязла от строя, тъй че не можеха да сложат платно, с помощта на което биха управлявали по-сигурно. Фок-мачтата, останала без флакщок, още се държеше, но поради разхлабените си ванти можеше всеки момент да рухне на палубата. На носа останките от малкия кливер плющяха като изстрели на огнестрелно оръжие. От всички платна бе останал само фокът, който заплашваше да се скъса, защото юношите нямаха сили да вържат последния риф, за да намалят площта му. Ако това станеше, шхуната не ще може повече да се държи по посоката на вятъра, вълните ще я блъскат отстрани, тя ще се преобърне, ще потъне, и пътниците й ще изчезнат заедно с нея в бездната. А никакъв остров не бяха забелязали досега в морето, никакъв континент не бе се появил на изток! Приближаването до брега криеше опасности, и все пак за тези деца то не беше така страшно, както яростта на това безбрежно море. Какъвто и да се окажеше брегът със своите плитчини, подводни скали, с разбиващите се в него огромни вълни, с прибоя, който блъска безспир скалите, този бряг, смятаха те, щеше да бъде спасение за тях, твърда земя, а не този океан, готов да се разтвори под нозете им!

Ето защо търсеха с очи някакво огънче, към което да се насочат.

Но никаква светлинка не се показваше в тази дълбока нощ!

Изведнъж, към един часа сутринта, страшен трясък заглуши воя на бурята.

— Фок-мачтата се счупи! — извика Донифан.

— Не! — възрази юнгата. — Платното се откъсна от въжетата си!

— Трябва да го махнем — каза Бриан. — Гордън, остани на кормилото с Донифан, а ти, Моко, ела да ми помогнеш!

Ако Моко в качеството си на юнга имаше известни познания по мореплаване, и на Бриан също не му липсваха. Преминал вече през Атлантическия и Тихия океан, за да дойде от Европа в Океания, той имаше горе-долу понятие от управляване на кораб. Ето защо другите момчета, които не разбираха нищо от това, бяха принудени да възложат на Моко и на него грижата да управляват шхуната.