Читать «Архипелагът в пламъци» онлайн - страница 112

Жул Верн

Няколко дни по-късно, при стечение на много народ и в присъствието на командния състав и екипажа на „Сифанта“ и на върнатите в родината им пленници, бе отпразнувана женитбата на Хаджина Елизундо с Анри д’Албаре. На другия ден двамата заминаха за Франция заедно с Ксарис, който вече не ги напусна никога; но те възнамеряваха да се върнат пак в Гърция, щом обстоятелствата позволяха това.

Впрочем тези води, някога толкова несигурни, започваха да стават спокойни. Последните пирати бяха изчезнали и „Сифанта“ под командуването на капитан Тодрос никога повече не откри следа от черния флаг, погълнат от вълните заедно със Сакратиф. Това не беше вече Архипелагът в пламъци, а един Архипелаг, открит отново за търговията с Далечния Изток, след като и последните пламъци бяха угасени.

Благодарение на героизма на своите чеда гръцката държава скоро зае своето място сред свободните европейски страни. На 22 март 1829 година султанът подписа едно споразумение с Великите сили. На 22 септември битката при Петра затвърди окончателно победата на гърците. Гръцката държава беше създадена.

Приблизително по това време, 1832 година, Анри д’Албаре и Хаджина Елизундо се установиха в Гърция. Наистина материалното им положение беше скромно, но какво повече им беше нужно, за да бъдат щастливи, щом щастието беше в самите тях!

Информация за текста

Jules Verne

L’Archipel en feu, 1884

Сканиране: Darko

Редакция: mahavishnu, 2008

Публикация

Жул Верн. Архипелагът в пламъци

Роман

Френска. Първо издание

Литературна група IV. Тематичен номер 3647

Превел от френски Георги Куфов

Рецензент Пенка Пройкова

Редактор Пенка Пройкова

Художник Людмил Чехларов

Художник-редактор Васил Йончев

Техн. редактор Александър Димитров

Коректор Евдокия Попова

Дадена за набор на 24. X. 1972 г. Подписана за печат през февруари 1973 г. Излязла от печат през март 1973 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 12. Издателски коли 9,31. Цена 0,74 лв.

Народна култура, София, 1973

Печат: „Стоян Добрев — Странджата“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7459]

Последна редакция: 2008-05-16 19:04:12

1

През османското робство клефтите или арматолите, планинци от Олимп и Пинд, се занимавали главно с грабежи и разбойничество, но при избухването на гръцкото въстание те се сплотили срещу турците и играли голяма роля в освободителната борба. — Б. пр.