Читать «Пътешествие около света за 80 дни» онлайн - страница 11

Кръглото лице на Паспарту се изкриви в гримаса. Очевидно не бе разбрал добре.

— Господинът се мести? — попита той.

— Да — отговори Филиас Фог. — Ще правим околосветско пътешествие.

Паспарту отвори широко очи, вдигна клепачи и вежди високо, отпусна ръцете си, преви тяло. Всички признаци на силна почуда, дори на вцепенение бяха налице.

— Околосветско пътешествие! — промълви той.

— За осемдесет дни — отвърна господин Фог. — Ето защо нямаме и минутка за губене.

— Ами куфарите?… — каза Паспарту, който несъзнателно клатеше глава наляво и надясно.

— Без куфари. Само една пътническа чанта. А вътре — две вълнени ризи, три чифта чорапи. Същото и за вас. Ще си купуваме по път. Свалете моя дъждобран и завивката за пътуване. Вземете си здрави обувки. Впрочем ние ще вървим малко или дори изобщо няма да вървим.

Паспарту искаше да каже нещо. Не можа. Напусна стаята на господин Фог, качи се в своята, свлече се на един стол и изрече една доста вулгарна фраза от своята родина: „Ах, да му се не види! — каза си той. — А аз исках да намеря спокойствие!…“

И той машинално подготви всичко за пътуването. Околосветско пътешествие за осемдесет дни! С някой луд ли си имаше работа? Не… Това шега ли беше? Отиваха в Дувър. Добре. И в Кале. Така да бъде. В крайна сметка това не можеше да подразни много момчето, което от пет години не бе стъпвало на родна земя. Може би дори щяха да стигнат до Париж и, бога ми, той с удоволствие щеше да види отново голямата столица. Но със сигурност един джентълмен, който пестеше толкова много крачките си, щеше да се спре там… Да, несъмнено. Но той не можеше да повярва, че този джентълмен, водещ толкова заседнал живот досега, ще замине!

В осем часа Паспарту бе приготвил скромната чанта, която съдържаше неговия багаж и този на господаря му. После, все още смутен, той напусна стаята си, затвори внимателно вратата и се присъедини към господин Фог.

Господин Фог беше готов. Той държеше под ръка „Ръководство на Брадшоу за междуконтинентални железопътни транзити“, което би трябвало да му даде всички необходими указания за пътуването. Той взе чантата от ръцете на Паспарту, отвори я, пъхна вътре една от онези хубави пачки банкноти, които вървят във всички страни.

— Да не сте забравили нещо? — попита той.

— Не съм, господине.

— Дъждобранът и завивката?

— Ето ги.

— Добре, вземете тази чанта.

Господин Фог върна чантата на Паспарту.

— И внимавайте — добави той. — Има двадесет хиляди лири вътре (500 000 франка).

Чантата едва не падна от ръцете на Паспарту.

На края на „Савил роу“ имаше файтони. Филиас Фог и прислужникът му се качиха в един кабриолет, който бързо се отправи към гара Шаринг Крос, до която достига едно от разклоненията на Югоизточната железница.

В осем и двадесет кабриолетът спря пред желязната врата на гарата. Паспарту скочи. Господарят му го последва и плати на кочияша.

В този момент към господин Фог се приближи една бедна просякиня с дете на ръце, и поиска милостиня.

Господин Фог извади от джоба си двадесетте гвинеи, които преди малко беше спечелил на вист, и ги подаде на просякинята: