Читать «Боряна (Драма в четири действия)» онлайн - страница 3

Синовете на Вълчана — По-старият — 40 год., по-младият — 35 год. Здрави, широкоплещести мъже. Облекло: бяла риза, червени, с бели резки и бели копчета джамадани, червени пояси, черни потури; чорапи, ниски обувки. Калпак или мека сламена шапка (бяла).

Снахите на Вълчана — По-старата — 40 год., по-младата — 30 год. Пригладени и напети, както прилича на чорбаджийски снахи. Облекло: бяла риза, късо опнато червено елече (у старата снаха — синьо) до над кръста; тъкани поли и престилки, каквито носят в с. Алфатар; вълнени чорапи, чехли или ниски обувки. На главата — леки цветни шамии.

Първо действие

Хает в къщата на Златила. Вляво вратата към стаите, в които живее Андрея, вдясно също такава врата към стаите на по-големия брат Рали. В дъното две малки прозорчета и входната врата откъм чердака и стълбите. На лявата стена огнище с ешмак, настрана до него закачени бакърени котли, долу — друга покъщнина. Полици с наредени съдини по тях. Под прозорците и покрай дясната стена миндери. Общо, стаята е бедна и мрачна: всичко дървено — ешмакът, полиците, вратите — е вето, окадено, черно, стените са неравни, пожълтели от влагата, напукани — има големи разклонени пукнатини, прилични на изображенията па реки по географически карти. Вратите са изкривени и паднали, тъй че, когато се затварят, тръшкат се, а при отваряне проточено скриптят, като че пеят. Постелките по миндерите и долу по земята са вехти и скъсани, безцветни. Чисто е, но личи, че с години нищо не е подновявано и променяно.

В стаята около огнището е Елица. Тя е превързала главата си през челото с бяла кърпа.

ВИДА (влиза отвън). Булка! Елице! Какво си направила?

ЕЛИЦА (учудено, тихо). Какво съм направила?

ВИДА. Що си се вързала тъй?

ЕЛИЦА. Глава ме боли.

ВИДА. Че грозно ти стои! Я да я махнеш таз кърпа! Ще доде някой и ще те види, какво ще каже, празник е. Махни я, махни!

ЕЛИЦА. Че да я махна пък. (Развързва кърпата) Аз рекох, като си постегна главата, ще ми попремине. (Сяда) Не ми е добре, нямам сила, краката ми като подкосени, стои ми нещо тук на гърлото като буца. Ноще се събуждам и треперя, страх ме е от тъмнотата, от всичко ме е страх, все мисля, че нещо ще стане.

ВИДА. Ти си луда. Какво може да стане?

ЕЛИЦА. Като гледам мъжете как се карат, какви думи си думат…

ВИДА. Мъжете са мъже. Те може да се поскарат и пак да се сдобрят. Какво страшно има?

ЕЛИЦА. Не знам. Може от болестта ми да е. Андрея снощи казваше…

ВИДА. Какво казваше?

ЕЛИЦА. Ще те кача, кай, на каруцата и ще те заведа в града на доктор.