Читать «Събуждане за мъртвеца» онлайн - страница 86

Съществуваше известна възможност Фрай, чиито професионални умения явно не се бяха променили много след войната, да се придържа към тази система, която, в края на краищата, предполагаше извънредно рядка употреба. Като се основавах на това, изпратих на Елза Фенън картичка с църква на нея. Картичката носеше клеймо от Хайгейт. Хранех слабата надежда тя да предположи, че тя е изпратена със знанието на Фрай. Елза Фенън реагира веднага, като изпрати на неизвестен адрес билет за театрална постановка в Лондон за след пет дни. Когато посланието на мисис Фенън стига до Фрай, той го възприема като спешно повикване. Отчитайки, че Мундт е компрометиран от „самопризнанието“ на мисис Фенън, той решава да дойде сам.

Срещат се в театър Шеридан в Хамърсмит в четвъртък, 15 февруари.

Отначало всеки от тях решава, че другият е подел инициативата за срещата, но когато Фрай разбира, че са били подведени да се срещнат, той предприема драстични действия. Може би защото подозира, че мисис Фенън го е вкарала в капан, може би защото разбира, че е под наблюдение. Никога няма да узнаем. Във всеки случай той я убива. Начинът, по който го извършва, е описан най-добре в доклада на съдебния лекар: „приложено единично натискане върху ларинкса, особено върху рогчетата на щитовидния хрущял, причинявайки почти моментална смърт. Явно нападателят на мисис Фенън е бил добре запознат с тези способи.“

Фрай беше преследван до една лодка на пристан край Чейни Уок и докато оказваше яростна съпротива при опит за задържане, падна в реката, откъдето тялото му вече е извадено.

ГЛАВА 18

Между два свята

Клубът с незавидната репутация, в който Смайли членуваше, обикновено беше празен в неделя, но независимо от това мисис Стърджън оставяше вратата незаключена, в случай, че някой от нейните джентълмени решеше да намине. Към тези свои джентълмени тя показваше същото строго и собственическо отношение от времето в Оксфорд, когато бе извиквала у щастливите си наематели повече уважение, отколкото всички преподаватели и проктъри, взети заедно: Прощаваше всичко, но някак си успяваше всеки път да внуши, че тази прошка е уникална и никога, ама никога няма да се повтори. Веднъж бе накарала Стийд-Аспри да пусне десет шилинга в кутията за помощи на бедните затова, че бе довел без предупреждение седем гостенина, а след това ги нагости пребогато.

Седяха на същата маса. Мендел изглеждаше малко по-жълт и малко по-остарял. Почти не проговори по време на вечерята, като боравеше с ножа и вилицата със същата прецизна вещина, която прилагаше към всяка задача. Гилам говореше през повечето време, тъй като Смайли също не бе много словоохотлив. Чувствуваха се добре заедно и никой не смяташе за необходимо да се насилва да говори.

— Защо го е правела? — внезапно попита Мендел.

Смайли бавно поклати глава:

— Мисля, че разбирам, но това са само догадки. Струва ми се, че тя мечтаеше за свят без конфликти, свят, в който новата доктрина да въдвори порядък и закрила. Веднъж я ядосах и тя ми извика насреща: „Аз съм еврейката-скитница — каза тя, — ничия земя, бойното поле за вашите оловни войници.“ Когато е гледала как новата Германия се гради по подобие на старата, как се възвръща тлъстата гордост, както я нарече тя, мисля, че това е било прекалено много за нея; струва ми се, че е виждала безполезността на своите страдания и процъфтяването на своите преследвачи и затова се е опълчила. Преди пет години, каза ми тя, срещнала Дитер в един зимен курорт в Германия. По него време възстановяването на германия като една от западните сили вече беше започнало.