Читать «За мишките и хората» онлайн - страница 4

— Добре, че поне това запомни. Но сега ще спим тука, имам си съображения за това.

Денят си отиваше бързо. Само върховете на Габиланските планини пламтяха от лъчите на слънцето, напуснало вече долината. Водна змия се плъзна по вира, изправила глава като малък перископ. Тръстиките потрепваха леко от течението. Нейде далеч към шосето някой подвикна нещо, а друг му отговори. В клоните на чинарите прошумоля слаб ветрец и мигновено замря.

— Джордж, защо не отидем във фермата, та поне да се навечеряме? Във фермата дават вечеря.

Джордж се обърна на една страна.

— Ти върви, ако щеш. На мене тука по ми харесва. Утре се хващаме на работа. По пътя видях вършачки. Това значи, че има да пълним чували със зърно до посиняване. Тая вечер оставам да си почина тук. Така предпочитам.

Лени се изправи на колене и погледна Джордж.

— А няма ли да вечеряме?

— Иска ли питане, ще вечеряме, стига да събереш малко върбови съчки. В моя вързоп има три консерви фасул. Ти приготви огъня. Като събереш съчките, ще ти дам кибрита. Ще подгреем фасула и ще вечеряме.

— Аз обичам фасула с кечъп — каза Лени.

— Обичаш, ама няма. Хайде събери дърва. И не се заплесвай- Скоро ще мръкне.

Лени се вдигна тежко-тежко и изчезна в храсталака. Джордж остана да лежи и си засвирка тихичко. Откъм посоката, в която се бе отправил Лени, се чу цапане във водата. Джордж престана да свири и се ослуша. ,

— Горкият глупчо — прошепна той и пак си засвирука.

След малко Лени излезе шумно от гъсталака. Носеше в ръка само една върбова съчка. Джордж се понадигна.

— Така, значи — рече рязко той. — Давай мишката!

Лени беше самата невинност.

— Каква мишка, Джордж? Нямам никаква мишка. Джордж протегна ръка.

— Хайде, давай я! Пред мене тия не минават! Лени се подвоуми, отстъпи назад и погледна отчаяно към храстите, сякаш се чудеше дали да не избяга от Джордж веднъж за винаги. Джордж каза студено:

— Ще ми дадеш ли мишката, или искаш да ти счупя главата?

— Какво да ти дам бе, Джордж?

— Много добре знаеш какво. Искам мишката. Лени бръкна неохотно в джоба си.

— Какво пречи да си я държа? — каза той с малко разтреперан глас. — Не съм я откраднал от никого. Намерих я край пътя.

Ръката на Джордж остана протегната заповеднически.

Бавно като куче, което не иска да занесе топката на господаря си, Лени се приближи, отстъпи и пак приближи. Джордж щракна силно с пръсти и при този звук Лени сложи мишката в дланта му.

— Нищо лошо не съм правил с нея, Джордж. Само си я галех.

Джордж се изправи и метна мишката колкото можеше по-надалеч в сумрачния гъстак, след което отиде да си измие ръцете в реката.

— Ама че си глупчо! Да не мислиш, че няма да забележа мокрите ти крака — нали прецапа реката, да вземеш мишката?

Джордж чу подсмърчащия плач на Лени и се обърка.

— Какво си се разциврил като бебе! Боже мой, я се виж какъв мъж си!

Устните на Лени трепереха, а от очите му течеха сълзи.

— Недей така, Лени — прегърна го Джордж през рамото. — Не ти я вземам от проклетия. Тая мишка беше вече вмирисана. Пък и ти я беше съсипал от галене. Намери си друга, да не е вмирисана, и ще ти позволя да я държиш известно време.