Читать «Недовършени предания» онлайн - страница 4

По съдържание книгата е изцяло повествователна (или описателна) — изключил съм от нея всички ръкописи за Средната земя и Аман, които имат философски или тълкувателен характер, а там, където все пак се появяват подобни теми, съм се старал да не ги задълбочавам. За удобство на читателя избрах опростена структура, като разделих текстовете на части, съответстващи на трите епохи, макар че между тях неизбежно възниква наслагване, както например в легендата за Амрот и нейното обсъждане в „Историята на Галадриел и Келеборн“. Четвъртата част е приложение и може би се налага да обясня нейното присъствие в една книга, озаглавена „Недовършени предания“, тъй като откъсите в нея представляват обобщени есета почти без елементи на „разказ“. Например разделът за Друедаините бе включен заради историята на „Верния камък“, която е само малка част от него; а той пък на свой ред ме принуди да включа раздели за Истарите и Палантирите, тъй като те (особено първите) привлякоха любопитството на мнозина читатели и тази книга ми се стори най-подходящото място да изложа каквото има за казване.

Може би на места обясненията и бележките изглеждат претрупани, но както ще видите, там, където са струпани най-гъсто, (като например в „Гибел сред Перуникови поля“), това е дело не толкова на редактора, колкото на автора, който в последните години от творчеството си бе склонен да пише по този начин, обединявайки няколко различни теми чрез взаимосвързани допълнения. Навсякъде съм се старал да изтъкна изрично кои от тях са редакторски и кои не.

При съставянето на книгата съм изхождал от предположението, че читателят е добре запознат с вече публикуваните творби на баща ми (особено „Властелинът на Пръстените“), тъй като противното щеше да наложи едно недопустимо разширяване на редакторската роля, която и без това би се сторила на мнозина прекалено раздута. Позволих си обаче да включа кратки определения почти навсякъде в Списъка на имената, чрез които да спестя на читателя постоянното ровене из други издания. Ако някъде съм допуснал прекалена лаконичност или неволна двусмислица, то книгата на Робърт Фостър „Пълен пътеводител из Средната земя“ ще ви бъде чудесен справочник, както лично открих при честата й употреба.

Следват някои предварителни библиографски бележки за отделните глави.

Част първа

I

За Туор и пристигането му в Гондолин

Баща ми често казваше, че от всички предания за Първата епоха най-напред е съчинил „Падането на Гондолин“ и досега не съм открил нищо, което да опровергава това му твърдение. В едно писмо от 1964 година той съобщава, че започнал да пише „просто от скука по време на болничния отпуск през 1917“, а по други поводи е споменавал 1916 или и двете години — 1916–17. В писмо до мен, датиращо от 1944 година той споделя: „Изпървом започнах да пиша «Силмарилион» в претъпканите армейски бараки, кънтящи от звуците на грамофони“; и наистина някои стихове, в които се появяват Седемте имена на Гондолин, са надраскани върху гърба на листове с уставни положения за „разпределението на отговорностите в пехотния батальон“. Най-ранният ръкопис все още съществува под формата на две малки ученически тетрадки; текстът е изписан набързо с молив, а след време по-голямата част е била повторена с мастило и многократно поправяна. Въз основата на този текст майка ми (вероятно през 1917) е съставила белова; но беловата на свой ред е била съществено преработена през период, който не мога да определя с точност — може би през 1919–20, когато баща ми работи в Оксфорд като сътрудник по съставянето на академичното издание „Нов английски речник“. През пролетта на 1920 той е поканен да прочете свое произведение в Есеистичния клуб към неговия колеж („Екзитър“) и това се оказва „Падането на Гондолин“. Все още са съхранени записките на онова, което е смятал да каже като встъпление към „есето“ си. В тях той се извинява, че не е успял да напише литературно-критична статия и продължава: „Поради това се наложи да потърся нещо вече написано и в пълното си отчаяние се натъкнах на тази легенда. Разбира се, до днес тя не е виждала бял свят… От известно време в съзнанието ми расте (или по-скоро се изгражда) цялостен цикъл от събития във въображаемата страна Елфиния. Успях набързо да надраскам част от епизодите… Тази легенда не е от най-добрите, но единствено нея съм редактирал изцяло и макар че работата далеч не е приключила, имам смелостта да я прочета на глас.“