Читать «Примери от турското правосъдие ((из „Пътни записки“))» онлайн - страница 5

Такъв беше Добри.

След убиването на Ангела в 62 год. и на Лефтера в 68, Добри, гонен отвред, доде в Калофер при някои от другарите си и се кри цяла зима. На пролетта излезе с дружина.

Видяхме по-преди (вж. брой 2) в какво състояние беше достигнала сюрмашта в Калофер от разпрята за мерата, подбудена от самото правителство и от злоупотребленията на чорбаджиите, кои с кражбите удвояваха правителствения данък и заедно с правителството, сякак мъчеха беззащитния народ, — прибавете при туй развитото народно чувство между младежите, кое, като смъртен грях за турците, беше компрометирало мнозина — и вий ще си съставите пълно понятие за дружината на Добря войвода! Сичките ги познаваме, с мнозина сме били приятели, и всички излязоха хайдути не да грабят и убиват било кого било, както правят турските злодейци, а да се избавят от веригите правителствени и обществени и да отмъстят на тези, що тъй безмилно глобяха бедния народ.

Наистина, в три години хайдутлук, те много обири направиха, много убийства; но от убитите имаше ли поне един, който да не беше изгорил най-малко 10 сюрмашки души, а от обраните — който да не обира света сред пладне? Не бяха ли синките народни изедници! Ако да беше дружината на Добря от злодейци, то нямаше да има в сяко село из Гьопца и конак, в сяка къща и ятак, нямаше и турчинът от село Асънлари, комуто зеха 80 х. гр., сам да се моли на правителството да пусне Ивана Мрахолят, че той измолил живота му от дружината.

Съзнава се кучето, че тез пари не е печелил с пот, та затуй ги прежаля и счита Ивановата постъпка за благодеяние. Но ако беше Иван най-страшен злодеец и беше турчин, то не той, не Гюмюш-Герданът, циганин да додеше да каже: тоз човек е добър, правителството ще го пусне; ала — гяур дър Юван!

… Жално е юнак да падне! Тежко му, който се хване! Добря убиха в Средна гора, дружината му — едни бегаха, други се предадоха от чорбаджии.

Няма по-ядно, по-възмутително чувство у човека от туй да гледа как някой, който вчера е треперал като листо само от погледа на някого, днес да се обхожда с него най-презрително, най-варварски. Мъките и изтезанията, що претърпяха някои от дружината на Добря и други, кои никак и с нищо не участвуваха в нея, показват до каква степен на зверство достигва страшливия и низкия [в] опасност турчин, в минути кога животът и имотът на българина зависят от него. Не можем всичко това описа хладнокръвно, не можем сичко издума; ала за да приведем един бляскав пример от турското правосъдие, ний се принуждаваме и ще кажем за убиването на Добря, за предаването и улавянето на другарите му, като в същото време сравним наказването едного от тях с онуй на правителствения чиновник Мехмед чауш, който, като калоферски началник над жандармите, в споразумение с мюдюрина влезе лани лято през нощта срещу празника Св. Пантелеймон в къщата на един добър патриот на име Тону Славов, и с няколко пазители на мирът и тишината удуши и него, и жена му и зе, както знайм, повече от 30–40 хил. гр.

… Наежили се бяха сичките турци от Гьопца и Казанлъшко против четата на Добря войвода и сичкия си яд изкараха от мирните жители по селата! Двама-трима кърсердари с по 20–30 келеша ходеха и денем и нощем да гонят „пантите“ и вместо тях, стигаха се един други, вместо следите на Добря, намираха своите. Добри нейде си към Загари или над самия Калофер — Ташчиоглу и Куртчият гонят го по селата, бият го и убиват по къщята, ядат му кокошките и млиновете и отнимат му имането. — Как? Твърде лесно. Замине Ташчиоглу 2–3 часа напред и посред нощ нападне на някое село, обере две-три къщи и върне се, та земе Куртчият да сгащят Добря, че еди-де си сторил такава и такава пакост. Отиват и в къщата на бития и обрания, ядат млинове и кокошки, плюскат люта и мислят, де пак Добри ще стори пакост!