Читать «Зовът на Ктхулу ((Открито сред книжата на покойния Франсис Уейлънд Търстоун от Бостън))» онлайн - страница 25

Това беше всичко. По нататък Йохансен беше записал размишленията си за идола, открит в каютата, както и някои неща относно набавянето на храна за него и обезумелия му разтърсван от смях спътник. Повече не се опитал да управлява кораба, понеже след схватката нещо в душата му се пречупило. После ги връхлетяла бурята от 2 април, когато започнало и неговото собствено умопомрачение. От този период му останало усещането за спектрални водовъртежи през течните бездни на безкрайността, за главозамайващи пътешествия през спираловидни вселени върху опашката на комета и за истерични лутания между най-дълбоките бездни и луната и обратно в бездната, всичко това на фона на гръмогласния хор на изродени стари противни богове и на зеленикави демони от преизподнята, носещи се на прилепските си крила.

След този кошмар дошло спасението — „Бдителен“, разследването на вицеадмиралтейството, улиците на Дандин и дългото пътуване обратно до старата къща близо до Егберг. Естествено на никого не могъл да разкаже преживелиците си — щели да го сметнат за луд. Можел единствено да запише спомените си преди да е настъпила смъртта му, но така, че жена му да не разбере. Смъртта му се струвала истински дар стига само да заличала спомените.

Такъв беше документът, който прочетох и после прибрах в същата кутия, където се съхраняваха барелефът и документите на професор Ангъл. Към него ще се присъедини и този мой ръкопис, този изпит за моя собствен здрав разум, в който е описана връзка между събития, които се надявам никой друг да не свърже. Сега, когато пред мен се разкриха ужасите, които крие вселената, си мисля, че оттук до края на живота ми дори пролетните небеса и летните цветя ще са за мен мъчение. Но пък не мисля, че ме чака твърде дълъг живот. Чичо ми си замина, тъй както и Йохансен и, както вероятно ще ги последвам и аз — култът все още съществува, а аз знам твърде много.

Предполагам, че и Ктхулу е все още жив и все така затворен в каменния си саркофаг, който е бил негов щит от зората на времето досега. Прокълнатият му град отново е потънал, което ми е известно, защото след бурята на 2 април, „Бдителен“ е минал точно оттам, където градът се е подавал над водата. Но последователите му на земята все още се кланят и подскачат, и принасят човешки жертви около монолити увенчани с идоли, издигнати в усамотени места. Самият Ктхулу трябва да е бил повлечен отново в бездната от потъващия обратно град, защото в противен случай, светът вече щеше да е залят от страх и безумство. Кому е известен краят? Онова, което се е издигнало може да потъне и онова, което е потънало да се издигне. В дълбините притаено зло сънува в очакване, а из несигурните градове на хората пълзи разруха. Ще дойде време… но аз не трябва да мисля за това! Моля се само, ако не надживея този ръкопис, онези, които отнемат живота ми да се отнесат към него по-скоро с предпазливост, отколкото с безочие и да не позволят той да попадне в нечии други ръце.