Читать «Свободният софтуер и бизнесът» онлайн - страница 3

Свободният софтуер не ви обвързва към определени автори или поддръжка. Ако искате да прибавите нужно ви качество, не сте длъжни да платите състояние на единствения автор — избирате най-добрата между много оферти, или го прибавяте сами. Същото важи за поддръжката.

Затвореният комерсиален софтуер като правило е нещо, правено за продаване, и като за продаване. Свободният софтуер като правило е нещо, правено за собствена употреба, и като за себе си. Изводите са си за вас.

Ако откриете грешка в свободния софтуер, няма нужда да чакате с месеци за официална корекция. Можете да я поправите веднага, със собствени усилия или нает програмист. (Всъщност, най-вероятно някой ще е успял дори преди вас, за дни или дори часове от излизането на версията — особено ако грешката е сериозна, и пречи реално.)

Свободният софтуер надали някога ще остане неподдържан и без нови версии. Всеки може да се грижи за него, дори вие. И докато се използва, в грижата за него има изгода — а следователно и интерес към нея. С него „винаги ще има утре“.

Накратко, за клиента свободният софтуер е свобода.

3. Свободният софтуер и софтуерните фирми

Традиционният бизнес-подход твърди, че извън благите приказки изгодата е като черга: повече за клиента значи по-малко за доставчика. Е, ако свободният софтуер е толкова добър за клиента, къде е изгодата за автора му?

Оказва се, че я има — и то повече, отколкото при затворения софтуер. Ето отговори на рекламираните съображения против:

„Трудно е да се генерира постоянен поток на приходи, ако всеки може да раздава софтуера ти безплатно“ — въпрос на бизнес модел е. Ако моделът е ориентиран към продажба на стока — да. Ако е ориентиран към продажба на услуга, не е толкова трудно.

Софтуерът никога не е само стока. Без гаранции, поддръжка, надежда за бъдещи версии и други прибавени услуги той е непривлекателен. (И обратно — фирми, които предлагат например само поддръжка, често биват питани не могат ли да коригират или допълнят софтуера; в идеалния и за тях и за клиента случай, ако софтуерът е свободен, могат.) Така че дали моделът ще е продажба на стока, или на услуга, е въпрос на избор.

От двата избора по-изгодният и за двете страни е услугата. Не случайно почти 60% от печалбите в ИТ сектора са не от продажби на хардуер или софтуер, а от услуги. От една страна, услугите създават много по-трайни бизнес-връзки. От друга, при тях качеството на продукта е много по-лесно за преценка от клиента и дава бързо и силно отражение върху отношенията. При услугите тези, които дават реално качество, прогресират много по-бързо, отколкото при продажбите.

„Всеки може да продължи продукта ти официално, и да те измести от създадения от теб бизнес“ — Ако сте мързеливи и некадърни, да — ще е твърде лесно това да се види. Ако обаче не сте, дори за големи и силни конкуренти ще е трудно да ви изместят, по същата причина.

Ако правите затворен комерсиален софтуер, да ви изместят е много лесно. Има могъщи софтуерни фирми, чиито успехи са изградени върху това; оборваният тук аргумент е измислен и поддържан точно от тях (защо ли?). Разликата е че при затворения софтуер битката печели който има повече пари и влияние, а при свободния — който работи по-добре. (Реално и в двата случая има и двата елемента, но съотношението им е различно.)