Читать «Кървава музика» онлайн - страница 14

Филмът свърши и осветлението беше запалено.

Стаята се изпълни с овации.

— И така — попита Ротуайлд като се изправи усмихнат. — Има ли някакви коментари, или забележки, преди да го покажем на Харисън и Йънг?

Върджил успя да напусне почти незабелязано последвалото празненство като се размина само с една чаша шампанско и се върна обратно в лабораторията. Чувстваше се по-подтиснат отпреди. Къде бе изчезнал стремежът му към сътрудничество? Наистина ли вярваше, че ще е способен да се справи съвсем сам с нещо толкова амбициозно, като обучаването на неговите разумни лимфоцити? Дотук наистина бе успял — но с цената на изричната заповед да прекрати експеримента и да унищожи резултатите.

Той хвърли събраните записки в един празен кашон и го облепи със скоч. Потършува в бюрото на Хейзъл, откри една бележка с надпис „Отровно — не пипайте!“ и я залепи върху едната му страна. Сетне остави кашона в неутралната зона между двете страни на лабораторията. Накрая се зае да почиства епруветките и колбите, които бе зарязал отдавна.

Когато дойде моментът за проверка, той ще бъде кротък и сговорчив и ще даде на Харисън възможността да се порадва на победата си.

А след това, изключително предпазливо, в рамките поне на няколко седмици — ще изнесе навън материалите, от които се нуждае. Лимфоцитите ще останат накрая, известно време може да ги държи в хладилника в неговия апартамент. От лабораторията ще взема разтвори за да ги подхранва, но едва ли ще е в състояние да продължава работата си върху тях.

По-късно ще реши къде да продължи с експеримента.

Харисън стоеше на прага на лабораторията.

— Всичко е почистено — докладва Върджил, свел покорно глава.

3

Продължиха да го следят през следващата седмица, сетне, загрижени за заключителната фаза от БМП-проекта прибраха хрътките, пуснати подир него.

Дойде най-важният момент от замисления план.

Веднага щом се увери, че са престанали да му обръщат внимание той премина към действие. Първо поиска пълен достъп до компютрите на компанията (бяха му забранили да ползва значителна част от информацията вътре), като се оправда, че би желал да сфери резултатите относно структурата на денатурираните и неразгърнати протеини. Естествено, разрешиха му и същата вечер някъде след осем той се включи в мрежата, използвайки терминала в общата лаборатория.

Върджил бе понадхвърлил възрастта за да бъде обявен за вундеркинд на осемдесетте, но през последните седем години той бе нанесъл нужните корекции във всички свои характеристики на три големи фирми и дори един известен университет. Благодарение на последната го приеха на работа и в Генетрон. Нито веднъж не беше страдал от скрупули заради тези манипулации, или дори фалшификации. Той знаеше, че е напълно способен да се справи със задълженията си в Генетрон — при това блестящо — и беше подправил документите единствено за да преодолее досадната бариера на бюрократичните изисквания. Освен това Върджил отдавна бе дълбоко убеден, че светът е нещо като безкрайна китайска мозайка и колкото по-добре се справяш в разрешаването й и в разкриването на отделните й детайли — толкова по-бързо ще се похвалиш с победата. Дори ако за целта прибягваш до хакерство.