Читать «Кървава музика» онлайн - страница 11

Голямата изненада дойде докато подлагаше на изпитания култура от изменени микроби. В сравнение със създадената от човека електроника, изчисляващата способност на една най-проста бактериална ДНК беше направо невероятна. Единственото, което се искаше от Върджил бе, да се възползва от нещо, което природата вече бе сътворила — най-много да му даде нужния тласък.

Неведнъж го завладяваше усещането, че задачата му е прекалено лесна и че е по-скоро изпълнител, отколкото създател… Особено когато макромулекулите сякаш от само себе си заеха същинските си места и той съвсем ясно забеляза грешките, които бе допускал преди това.

Първите мутации на Е.коли притежаваха заучаващата способност на дъждовни червеи, което стана ясно, след като ги прекара през най-прости Т-образи лабиринти, като за награда им пускаше захарен разтвор. Ала съвсем скоро бактериите вече превъзхождаха червеите. Макар и най-обикновени прокариоти те се справяха със задачите далеч по-добре, отколкото многоклетъчните еукариоти! След няколко месеца лабиринтът вече бе достигнал степен на сложност, отговаряща на лабораторната мишка.

При следващия етап Върджил съумя да извлече така получените макромулекулни вериги от изменените Е.коли и да ги включи в Б-лимфоцити, използвайки бели кръвни телца от собствената си кръв. Вместо интроновите вериги — самовъзпроизвеждащи се последователности от бази, които изглежда не записваха белтъчна информация — той прибягна до своята собствена генетична последователност. Използвайки изкуствено създадени белтъци и хормони като метод за общуване, през последните шест месеца Върджил съумя да „обучи“ лимфоцитите да взаимодействат колкото се може повече помежду си и с обкръжаващата ги среда — далеч по-сложна от миниатюрния стъклен лабиринт. Резултатите изненадващо надхвърляха очакванията му.

Лимфоцитите се научиха да преминават лабиринта и да достигат своите хранителни награди с невероятна бързина.

Той изчака образците да се затоплят достатъчно, за да преминат в активно състояние, след това пъхна окуляра на микроскопа във видео-обектива и включи първия от четирите панорамни екрана върху стената пред него. Там съвсем ясно се виждаше изображението на приблизително овалния лимфоцит, за чието създаване бе пропилял две години от живота си.

Тъкмо в момента лимфоцитите обменяха генетичен материал помежду си, използвайки за целта дълги, сламковидни канали. Някои от характеристиките, регистрирани по време на експериментите с Е. коли, по неизвестен начин се бяха запазили и при лимфоцитите. Зрелите лимфоцити не се възпроизвеждаха, но в замяна на това бяха завладени от трескава генетична оргия.

Всеки един от лимфоцитите в пробата, която бе поставил върху предметното стъкло, притежаваше потенциалните интелектуални способности на маймуна от вида резус, макар това да не личеше по привидно опростеното им поведение в средата, която обитаваха.