Читать «Граматика на фантазията (Увод в изкуството да измисляме истории)» онлайн - страница 61

Външният свят прониква вътре в домовете по най-различни пътища, които за децата отпреди петдесет години бяха непознати: телефонът звъни и се чува татковият глас; завърта се копчето на радиото и се понасят звуци, шумове и песни; натискаш клавиша на телевизора и екранът се запълва с картини, а от всяка картина лека-полека се отделя и си проправя път по някоя думичка, която трябва като буболечка да уловиш и да си я представиш, по някое сведение, което трябва да разчепкаш и с дължимото благоразумие да присъединиш към всичко, що вече притежаваш.

Представата, която днешното дете си съставя за заобикалящия го свят, неизбежно се различава от представата, която от малък си е бил изработил дори неговият баща, макар че последният е по-стар от сина си само с две-три десетилетия. Опитът, натрупан от съвременното дете, му дава възможността да извършва операции от съвсем друг вид и както по всичко личи, много по-сложни в интелектуално отношение; жалко е само, че липсват съответните измервания и проучвания, които биха позволили да твърдим това с пълна сигурност.

И още нещо: домашните предмети са носители на информация посредством самите материали, от които са изработени, и разцветките, в които са оцветени, и формите, в които са замислени (не от занаятчии, а от дизайнери). „Разчитайки“ тези предмети, детето научава неща, които се различават от нещата, които неговият дядо е научавал, когато е „разчитал“ газовата лампа. Казано с други думи, днешното дете ще намери мястото си сред съвсем нов културен модел.

Кашицата за дядото е била варена от собствената му майка, когато той е бил бебе. На внучето му я приготвя едрото промишлено предприятие, което замотава детето в своя кръговрат много преди то да може вече да излиза от къщи, стъпило на собствените си крака.

И тъй сега имаме на разположение малко повече материал за изфабрикуването на нашите истории и можем да се ползуваме от по-богат речник. Въображението е производно от опита, а опитът на днешното дете е по-обширен (не зная дали би могло да се каже по-наситен, това е друг въпрос) от опита на вчерашните деца.

Примери в този смисъл са почти излишни. Всеки предмет съобразно естеството си предлага поводи за приказност. И аз на свой ред съм се възползувал от тези гвоздеи за фантазията, на които висят толкова табла с приказки, за да окача някоя и друга моя приказка. Например аз измислих принц Сладолед, който живее в един хладилник; един чешит, който не се отлепваше от екрана на телевизора си, аз го цамбурнах в телевизионния търбух; сватосах едно ергенче, което преди беше влюбено в японската си червена мотоцикълка — за една перална машина; измислих една омагьосана грамофонна плоча, която заставяше хората, когато я слушат, непрекъснато да танцуват, а в това време двама побратими джебчии пребъркваха палтата им. И така нататък все в тоя дух.

Що се отнася до най-малките, мисля, че трябва да се започне при тях с разказчета за тези предмети, с които те имат най-непосредствен и близък допир. Например за креватчето. Какво ли не прави детето, когато се намира върху креватчето си: и скача, и играе, и всичко друго — само да не легне да спи. Ако го заставят да спи и да прекъсне някоя своя дейност, която то счита за много важна, то е готово да намрази креватчето. Отразим ли този отказ от любимия доскоро предмет, ще получим историята на креватчето, което не оставяло детето да заспи. Това креватче се преобръщало, скачало до тавана, изтичвало до площадката на стълбището и се търкулвало по стъпалата; възглавницата непрекъснато се местела и искала да лежи откъм краката, а не откъм главата… Съществуват и креватчета с мотор, които пътуват в далечни страни на лов за крокодили. Има едно креватче, което говори и разказва най-различни истории: сред тях е и историята за креватчето, което не искало да остави детето да заспи, и така нататък…